Решение № 12152 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2010 г.

Решение № 12152 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената касационна жалба от "Римекс инженеринг" - АД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Георгиев срещу решение № 4 от 9.02.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 5428/09 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 804719 от 5.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 884/6.07.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кирова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № 804719 от 5.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 884/6.07.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от същия закон по доставките от "ЕМ ЕЛ ТРЕЙД" - ЕООД, "СЕБО С ТРЕЙДИНГ" - ЕООД, ЕТ "Петрунов - Андрей Петрунов" и "Стройкомплект 2006" - ЕООД.

За да отхвърли жалбата на срещу РА, съдът е приел следното:

1. Предмет на доставките от "ЕМ ЕЛ ТРЕЙД" - ЕООД и "СЕБО С ТРЕЙДИНГ" - ЕООД са машини, подробно описани в сключените с жалбоподателя договори. Двамата преки доставчици представят договори за заем за потребление с "АРЗ Люлин - 2002" - ООД на процесните машини, според които, ако същите не бъдат върнати, заемодателят може да поиска от заемателя заплащането им по пазарни цени. При проверката на предходния доставчик не са представени доказателства за закупуването на машините, както и че същите са включени в амортизационния план, поради което съдът е достигнал до извода за непредставяне на доказателства за реалността на доставките.

1. Предмет на доставката от ЕТ "Петрунов - Андрей Петрунов" е 500 т пшеница. От същия не са представени доказателства за съхранение на стоката, за превоз на същата, за приемането и предаването й. Според съда законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства, установяващи реалността на доставката.

1. Предмет на доставките от "Стройкомплект - 2006" ЕООД са ремонти на недвижими имоти в гр. София, гр. Русе, гр. Плевен, гр. Стара Загора и гр. Добрич. Не са представени от прекия доставчик доказателства за закупени материали, за заплатен труд на работници, техническа обезпеченост и транспорт. Съдът е потвърдил РА и в тази част за отказ за правото на данъчен кредит на посоченото правно основание - чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.).

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение правилно и законосъобразно е потвърден РА в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит по 8 бр. фактури, издадени от "Стройкомплект - 2006" ЕООД през различни периоди на 2006 г. с предмет СМР на обекти, находящи се в гр. София, гр. Русе, гр. Плевен, гр. Стара Загора и гр. Добрич. От страна на прекия доставчик действително не са представени всички документи, посочени в искането от органите по приходите, което му е надлежно връчено. Не са представени извлечения от счетоводната сметка, по която са завеждани закупуваните материали, нито фактури, установяващи това обстоятелство. Представени са протоколи са приемане на извършени СМР, от които е видно, че същите изискват закупуването на различни по вид такива, като - фаянс, теракот, ПВЦ-прозорци и врати; материали за подмяна на ел. инсталации и В и К инсталации, первази от полиран камък, външна топлоизолация, латекс, алуминиеви радиатори, алармена система, система за външно и вътрешно видеонаблюдение, за изграждане на компютърна мрежа и др. Не са представени доказателства за извършени други разходи във връзка с процесните СМР - за извозването на строителните материали, за заплащане на труд. От представената декларация за сключени трудови договори с 12 човека не се установява дали става въпрос за строителни работници или не. Не са представени документи, установяващи извършено плащане по фактурите. Всички тези доказателства са необходими, за да се установи реалното изпълнение на услугите. Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), органът по приходите отказва право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка, ако доставчикът не е представил доказателства за извършването на доставката и за предходни доставки. Поради това, органът по приходите законосъобразно е отказал да признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит на посоченото правно основание, като е направил и извод за недоказаност по отношение на реалността на извършените услуги. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не са представени доказателства за закупуването на строителните материали, ако те са били за негова сметка /договор, сключен между страните, няма/, нито е поискал назначаването на ССЕ, която да извърши проверка на счетоводните документи на доставчика, въпреки че съдът му е дал възможност за това.

Правилно е потвърден РА и в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от ЕТ "Петрунов - Андрей Петрунов" през м. юни 2006 г. за доставка на 500 т хлебна пшеница. С искането, което е надлежно връчено, органът по приходите е поискал да се представи извлечение от сметка 304, за да се установи счетоводното отразяване на наличието на стоката; доказателства за наличие на складова база за съхранение на същата, наличието на работници, които да обработват площите, да засяват и прибират зърното, за начисляване на данъка, за плащане на данъчната основа по фактурите, за транспортирането и предаването на пшеницата. Такива документи не са представени от този пряк доставчик. Поради това, правилно органът по приходите е отказал да признае на ревизираното дружество правото на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), чийто текст е цитиран по-горе и е направил извод за липсата на доказателства за реалност на доставките на пшеница. Отново от страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства, установяващи реалността на доставките.

По отношение на доставката на шлайф машини 20 бр. на обща стойност 300 000 лв. от "СЕБО С ТРЕЙДИНГ" - ЕООД по фактура № 140/04.12.2006 г.: Представен е договор за заем за потребление с "АРЗ Люлин - 2002" - ООД на процесните машини, според които, ако същите не бъдат върнати, заемодателят може да поиска от заемателя заплащането им по пазарни цени. Според обясненията на представляващия дружеството - доставчик, той е продал машините, тъй като е имал намерение да заплати пазарната им стойност. Представени са счетоводни разпечатки за заприходяването на машините в склада на дружеството - доставчик и приемо-предавателен протокол от 1.11.06 г. за предаването им от "АРЗ Люлин - 2002" - ООД. При проверката на "АРЗ Люлин - 2002" - ООД последното дружество е посочило, че е придобило машините по силата на сключен приватизационен договор с "Терем" - ЕАД и заповед № РДО 190 11.02.2002 г., но не е представило приватизационния договор. Представена е оборотна ведомост за 2006 г. и сумарен годишен амортизационен план, от които се установява само общата сума на активите. Според съда и според органа по приходите, не може да се установи, че "АРЗ Люлин - 2002" - ООД действително е притежател на машините. Съдът обаче не е обсъдил констатациите в РД, според които при извършване на инвентаризация в склада на дружеството - жалбоподател на ул. "Цветан Лазаров" 13 при това от лица от служба "Оперативни проверки" при ТД на НАП, е установено с протокол № 0042868/11.11.08 г. и доклад към него, че шлайф машините модел РIVV 30 - 20 бр., закупени по процесната фактура от "СЕБО С трейдинг" - ЕООД, се намират в склада и им се извършва основен ремонт. Следователно, тези машини са заведени като собствени в склада на доставчика, независимо че не са негово собственост, заведени са като собствени и при жалбоподателя и се намират в неговия склад. Обстоятелството, че доставчикът е продал машини, които към датата на фактурата не са били негова собственост, тъй като срокът на договора за заем не е бил изтекъл и цената им не е била заплатена, е ирелевантно по отношение на основния спорен в случая въпрос - за реалността на доставката. Предходна облагаема доставка между "АРЗ Люлин - 2002" - ООД и "СЕБО с трейдинг" - ЕООД няма и прекият доставчик не е ползвал данъчен кредит по нея. Следователно, разпоредбата на ал. 5 на чл. 65 от ЗДДС (отм.) не може да намери приложение. С оглед на изложеното, правото на данъчен кредит на жалбоподателя по тази фактура в размер на 60 000 лв. следва да бъде признато.

По отношение на доставките от "ЕМ ЕЛ ТРЕЙД" - ЕООД по 6 бр. фактури на 20 бр. стругове, 20 бр. фрез машини, 20 бр. преси, 20 бр. прецизни стругове Карт Е ЗМ 750, обстоятелствата са същите, както по отношение на доставката от "СЕБО с трейдинг" - ЕООД. Но, по отношение на тези машини липсват констатации, че при извършената инвентаризация, те се намират при жалбоподателя, че са получени от него и заведени по съответните сметки като негови. Жалбоподателят не е доказал тези обстоятелства и в хода на съдебното производство.

Жалбоподателят не е заявил претенция за присъждане на разноски в първоинстанционното производство и в касационното производство.

С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, върховният административен съд, Първо отделение,