Решение № 717 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2017 г.

Решение № 717 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димана Йосифова Производството е пред петчленен сътав на Върховния административен съд и е с правно основание чл. 237 от АПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК

Образувано е по молба- заявление за отмяна, подадено от С. Л. М. от гр. Я., чрез адв. М. С. от АК- Я.. Искането е за отмяна на влязло в сила определение № 13051/03.11.2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС, пето отделение по адм. д. № 13317/2014 г. по описа на съда с което е оставено в сила определение № 4375/12.09.2014 г., постановено по адм. д. 8805/2014 г., по описа на Административен съда С.- град с което е върната подадената от С. Л. М. от гр. Я. искова молба против Прокуратурата на Р. Б. по чл. 128, ал. 2 от АПК и заявено искане за обявяване на нищожност на Постановление на Окръжна прокуратура - Я. по прокурорска преписка № 2020/2013 г., в частта в която е разпоредено закупения от С. Л. М. автомобил "Ф. Т." с рег. № СА1408 СН да бъде предаден на полицейските власти на Р. И. и е прекратено производството по адм. д. № 8805/2014 г., по описа на АССГ.

По повод на депозираната молба за отмяна на влязло в сила определение по реда на чл. 237 от АПК, молителят твърди, че посоченият съдебен акт - Определение № 13051/03.11.2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС, пето отделение по адм. д. № 13317/2014 г. по описа на съда с което е оставено в сила определение № 4375/12.09.2014 г., постановено по адм. д. 8805/2014 г., по описа на Административен съда С.- град, е окончателен съдебен акт и с него се прегражда правото на защита на жалбоподателя.

Твърди, че след постановяване на определението е бил сигнализиран Конституционният съд на Р. Б. и има постановено К. Р. № 4/16.03.2017 г., по конституционно дело № 16/2016 г. с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 84 от ЗМВР.

Молителят счита, че това е новонастъпило обстоятелство и иска отмяна на Определение № 13051/03.11.2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС, пето отделение по адм. д. № 13317/2014 г., по описа на ВАС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия на АССГ.

Позовава се на разсъждения от мотивите на конституционното решение в смисъл, че "актът на прокурора издаден по реда на чл. 84 от ЗМВР има характер на административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол, тъй като в случаите на чл. 84, ал. 6 и ал. 8 прокурорът действа като административен орган и неговите актове са подчинени на режима установен в чл. 120 от Конституцията на Р. Б.".

Ответникът - Прокуратурата на Р. Б., редовно призована се явява и се представлява от юрисконсулт Ц. М.. Оспорва искането и моли същото да бъде отхвърлено. Представя и писмено становище. Счита, че няма връзка между постановеното и влязло в сила определение и цитираното Решение № 4/16.03.2017 г., постановено по конституционно дело № 16/2016 г., на Конституционния съд на РБ.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, при извършена служебна проверка на атакуваното определение и предвид направеното искане за отмяна и възражението за допустимост на молбата за отмяна, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е подадена в едногодишния срок по чл. 240 от АПК, от съответната страна, съгласно чл. 238, ал. 1 АПК. М. С. Л. Мехмедов е, страна по делото за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна.

С определението, чиято отмяна се претендира - № 13051/03.11.2014 г. постановено по адм. дело № 13317/2014 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, в производство по чл. 229 и сл. АПК, е оставено в сила определение № 4375/12.09.2014 г., постановено по адм. дело № 8805/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. С първоинстанционното определение е върната подадената от С. Л. М. от гр. Я. искова молба против Прокуратурата на Р. Б. по чл. 128, ал. 2 от АПК, и заявено искане за обявяване на нищожност на Постановление на Окръжна прокуратура - Я. по прокурорска преписка № 2020/2013 г., в частта в която е разпоредено закупения от С. Л. М. автомобил "Ф. Т." с рег. № СА1408 СН да бъде предаден на полицейските власти на Р. И. и е прекратено производството по адм. д. № 8805/2014 г., по описа на АССГ.

За да постанови този акт първоинстанционният административен съд е приел, че подадената искова молба по чл. 128, ал. 2 от АПК е процесуално недопустима по чл. 130 от АПК. Предявен е установителен иск, с искане да се приемане за установено по отношение на Прокуратурата на Р. Б., че несъществуват отразените в писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция "МОС", сектор "СИРЕНЕ" юридически факти-наличие на изрично искане за връщане на вещ - лек автомобил "Volkswagen", модел "Touareg", с рег. № СА1408СН на италианските власти по сигнал № ITDLCS15PBMVWQ0000 02 и да се обяви за нищожно Постановлението на ОП- Я.. В определението на тричленния състав на ВАС, пето отделение са приети за правилни фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд за това, че предявения установителен иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е процесуално недопустим. Иска се установяване на факт, а не съществуването или несъществуването на правоотношение. по искането за прогласяване на нищожност на Постановлението на ОП- Я., тричленният състав също е потвърдил определението на първоинстанционният съд, като е приел, че не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, доколкото е постановен от орган на съдебната власт, а не от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е неоснователно.

1. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове/решения и определения/ по чл. 237 и сл. АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В подаденото искане за отмяна, както и в становището на пълномощника на искателя, изразено и в съдебното заседание по делото се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и това основание е конституционно решение № 4/16.03.2017 г., постановено по конституционно дело № 16/2016 г., на Конституционният съд на Р. Б., с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 84 от ЗМВР. Молителят счита, че това е новонастъпило обстоятелство и иска отмяна на определение № 13051/03.11.2014 г., постановено по адм. д. 13317/2014 г., по описа на Върховен административен съд, пето отделение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разпоредбата на чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 от АПК са неотносими към направеното искане. Изложените в молбата за отмяна доводи, не могат да се отнесат към нито едно от изброените основания за отмяна в чл. 239, т. 1 до т. 6 от АПК. Производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение или определение е извънинстанционно и само при установяване на някое от изброените в чл. 239 от АПК основания, искането за отмяна е основателно.

Съгласно т. 1 на чл. 239 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно тези нови обстоятелства или доказателства са новооткрити, съществували са към релевантния момент, но страната не е могла да се ползва от тях, т. к. не са й били известни.

Основанието по чл. 239, т. 2 от АПК, също е неотносимо. Атакувания подлежи на отмяна, ако по надлежен съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. За да е налице която и да е от изброените в този текст хипотези е необходимо това да е установено по надлежен съдебен ред. Неистинността се установява с влязъл в сила съдебен акт- решение или присъда, с които те да са установени.

От твърденията в молбата не може да се направи извод, че е налице и основанието по чл. 239, т. 5 от АПК. В този случай е следвало страната да е била лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни правила или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина, която не е могла да се отстрани. Изискването в този случай е да е допуснато нарушаване на съответните процесуални правила, които са лишили страната от възможността да участва в разглеждането на делото и да реализира процесуалните си права в пълен обем. Молителят не е лишен от тази възможност, вследствие на нарушаване на съответните правила. Няма данни за нарушаване на процесуални права, които да са лишили страната от участие в процеса.

В случая не може да се приеме, че искателят е бил лишен от възможността да участва в делото, поради това че разпоредбата на чл. 84 от ЗМВР е бил обявена за противоконституционна с Решение № 4/16.03.2017 г., постановено по конст. д. № 16/2016 г., на Конституционния съд на Р. Б..

За основателността на искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да е налице нарушение на процесуални правила от страна на съда, което да е довело до лишаване на страната от право на участва по делото, или да бъде надлежно представлявана, или да яви лично или чрез повереник. В случая не е налице твърдяното от искателя нарушаване на процесуални правила.

Атакуваното определение е постановено в производство по чл. 229 и сл. АПК, т. е. по частна жалба против определение на административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от С. М. искова молба по чл. 128, ал. 2 от АПК. Определението, с което се прегражда по- нататъшното развитие на производство в случая е определение № 4375/12.09.2014 г., постановено по адм. д. 8805/2014 г., по описа на Административен съда С.- град и това определение подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВАС, тъй като попада в обхвата на актовете, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК.

Определението на тричленния състав на ВАС, с което е разгледана по същество частната жалба против прекратителното отделение на Административен съд С. - град и е оставено в сила обжалваното първоинстанционно определение, не подлежи на обжалване, тъй като в чл. 131 АПК е установена двуинстанционност на съдебните производства по Административнопроцесуалния кодекс. Това определение е окончателно и е влязло в сила, но по принцип при налични основания за отмяна, може да се иска неговата отмяна. Такава може да се иска и при хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК - определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на ВАС не подлежат на обжалване, освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

Настоящия петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема, че в конкретния случай не са налице основания за отмяна на атакуваното определение № 13051 от 03.11.2014 г., постановено по адм. дело № 13317/2014 г., от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила определение № 4375/12.09.2014 г., постановено по адм. д. 8805/2014 г., по описа на административен съд С.-град.

Това определение като окончателен (влязъл в сила) съдебен акт има сила за страните по делото - С. М. и Прокуратурата на Р. Б. и има действие по отношение на всички - чл. 177, ал. 1 във връзка с чл. 249 АПК.

1. В хода на касационното оспорване пред петчленният състав на ВАС се установи, че има образувано Конституционно дело № 16/2016 г. по искане на Прокурора на република България за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 84, ал. 6 и ал. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи. С Решение № 4/16.03.2017 г., постановено по Конституционно дело № 16/2016 г., обнародвано в Д. в. бр. 16/10.04.2017 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 84, ал. 6 изр. първо и ал. 8 в частта и"в 5 дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта" от Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/.

Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава, че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор. Последицата от това е, че актовете / съответната правна норма/ се суспендира, докато законодателният орган не се произнесе с последваща норма която да я отмени.

Настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 84, ал. 6 изр. първо и ал. 8 от ЗМВР към настоящият момент няма действие. Това обстоятелство обаче не променя императива на разпоредбата на чл. 239 от АПК. Обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 84, ал. 6 изр. първо и ал. 8 от ЗМВР не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Изложеното налага извода, че не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора искането на ответната страна Прокуратурата на Р. Б. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,