Решение № 13894 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2014 г.

Решение № 13894 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Красимир Колев Костадинов от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, чрез пълномощника му адв. Дорина Чимширова, против Решение № 89 от 16.01.2014 г., постановено по адм. дело № 733/2013 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителните основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество. Ответната страна - Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Варна в представения писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалбата на Красимир Колев Костадинов против Заповед № 03-030-РД/25 от 21.01.2013 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие " - Варна, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 8, ал. 1, т. 6 и чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. (Наредба 9/2008) му е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор за отпускане на финансова помощ № 08/112/01518 от 24.07.2009 г. Мотивите за отказа са, че земеделският производител не е изпълнила свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т. 5.1 от Договор № 08/112/01518 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в установения срок, поради което и на основание т. 4.4, буква "е" и т. 4.8, буква "а" от Договора, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 6 и чл. 33, ал. 1 от Наредба 9 от 3.04.2008 г. и чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора, ведно със законната лихва към него. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма и е издадена от компетентен орган. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения и не е издадена при превратно упражняване на власт. Приел е, че съгласно нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9/2008 срокът за подаване на заявката за второ плащане е един месец след срока за изпълнение на бизнес плана, а в случая - 24.08.2012 г. Безспорно е установено, че заявката за второто плащане е направена от земеделският производител едва на 25.09.2013 г., предвид което решаващият съд е приел, че са налице сочените от административния орган фактически основания за издаване на оспорената заповед и същата е съобразена с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав Правилно е прието от съда, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА. Правилно също така е отразено, че тя отговаря на законовите изисквания на чл. 59 от АПК за форма и мотивиране на административния акт. Въз основа на приложените по делото доказателстава съдът е приел за безспорно, че земеделският производител е бил кандидат по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" и е страна по сключения с ДФЗ договор № 08/112/01518 от 24.07.2009 г. в качеството му на ползвател на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като му е определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв., която да се изплати на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с пет икономически единици. Не е спорно по делото, че ДФ "Земеделие" е изплатил първото плащане на кандидата. Настоящата инстанция споделя изводите на административния орган и на решаващия съд, че в случая ползвателят на помощта не е спазил уговорения срок за подаване на заявката за второто плащане, който е преклузивен и с изтичането на който страната търпи негативни последици, изразяващи се във връщане на получената при първото плащане сума и отказ да му бъде изплатена сумата по второто плащане. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9/2008 г. (Обн. - ДВ, бр. 23 от 2012 г., в сила от 20.03.2012 г.) срокът за подаване на заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от един месец след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1, която разпоредба е прехвърлена в т. 5.1. на сключения между фонда и кандидата договора № 08/112/01518 от 24.07.2009 г. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 9/2008 г. определя, че в случаите, когато заявката за второто плащане се подава в края на петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане на срока, определен в чл. 7, ал. 1. Съгласно т. 3.1. от договора ползвателят се е задължил да извърши "всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на настоящия договор", т. е. до 24.07.2012 г., а в т. 3.2. е уговорено, че срокът за извършването на инвестициите, основните дейности и цели, предвидени в бизнес плана, започва да тече от датата на подписване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка. От представения по делото бизнес план изготвен и предложен от земеделския производител става ясно, че именно кандидатът е заявил проверка след края на третата година, която трета година изтича на 24.07.2012 г. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 9/2008 гласи, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато не е подал заявка за второ плащане в срока по чл. 24, ал. 2 или 3. При така установените обстоятелства и предвид нормативната и договорната уредба изводът на съда, че неподаването на заявка за второ плащане към 24.08.2012 г. (един месец след 24.07.2012 г.) е достатъчно и самостоятелно основание, за да се откаже второто плащане и да се търси възстановяване на полученото първо плащане, ведно с законната лихва (чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/2008). Неоснователно е твърдението на касатора, че вписания на ръка краен срок за извършване на инвестициите е в противоречие с чл. 1.1. от Договора, съгласно който фондът предоставя безвъзмездна финансова помощ на бенифициента за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана, чийто срок е 5 години. Следва да се прави разграничение между договора за отпускане на финансова помощ и бизнес плана, тъй като чрез договор се уговаря дата до която жалбоподателят следва да изпълни инвестицията, а в бизнес план се уговаря периодът, който е петгодишен от сключване на договора и за който период жалбоподателят трябва да осъществява определени съгл. чл. 3, ал. 2 от Наредба 9/2008 г. допустимите дейности, инвестиции и цели, а именно: да увеличава икономическия си размер на земеделското стопанство; да увеличава обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство; да подобрява сградния фонд чрез закупуване на сгради, извършване на строителство, реконструкция и/или ремонт на сгради, пряко свързани с дейността на стопанството; да подобрява механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство; увеличаване броя на животните в стопанството и др. Неправилно е и твърдението, че съдът не е взел предвид значението на подписания на 17.09.2012 г. между страните анекс, с който таблицата за инвестиции по приложение № 1 е заличена и е създадена нова Таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи (Приложение 1А), като останалите текстове на договора не се променят. Настоящата инстанция споделя становището на решаващият съд, че анексът е неотносим по спора предвид това, че с него не се променя крайният срок на договора подписан между фонда и кандидата. Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените от ответника по касация съдебни разноски за настоящата инстанция е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като страната не е спазила изискването на чл. 80, предл. първо от ГПК и не е представила списък до приключване на последното заседание в настоящата инстанция. Принципът на равнопоставеност на страните в процеса ще бъде нарушен, ако искането бъде уважено, тъй като непредставянето на списък на разноските води като последица невъзможност за страната да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът също дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение