Решение № 2162 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2008 г.

Решение № 2162 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Труфка Стоянова и Светла Николаева, двете от гр. Русе са обжалвали решението от 17.09.2008 г. постановено по адм. д. № 69/2004 г. на Окръжен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 4145/11.12.2003 г. на кмета на община гр. Русе като неоснователна. Ответникът Георги Чернев изразява становище за законосъобразност на решението. Община гр. Русе не изразява такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведеното основание по чл. 209, ал. 1 т. 3 изр. 1 от АПК, приема следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, окръжният съд е приел за законосъобразна, заповедта предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. При направената пълна преценка на доказателствата по делото изводите и за законосъобразност са законосъобразни и обосновани. Доказателствата са сочили, че административното производство се е движело по реда на § 6 т. 6 от ПР на ЗУТ, което предполага приложението на чл. 86, ал. 1 от ППЗТС (отм.), според която разпоредба непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническите служби на общините, съответно на органите по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя направил искането и пряко заинтересованите собственици. В конкретния случай така съставения акт за непълните или грешки в кадастъра не е подписан от пряко заинтересувания собственик, което обстоятелство само по себи си е пречка за попълването на кадастралния план и сочи на спор за материално право, който не може да бъде решен в административното производство, поради което законосъобразно административния орган е отказал попълването на плана. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР като непълнотите и грешките съгласно ал. 2 могат да се отстранят след решаването на спора. Представените съдебни решения не могат да наведат на друг извод различен от този на съда за наличие на спор за материално право, който да е разрешен с влязло в сила решение. Ето защо приемайки изводите за законосъобразност на обжалваната заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Не са налице отменителните основания по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК за отмяната, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.