Решение № 7980 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 563/2015 г.

Решение № 7980 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 563/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила ЖАЛБА от ПП "Християндемократическа партия на България", гр. София, представлявана от адв. Ирина Юлий Абаджиева - Репуц - председател, срещу индивидуален административен акт на Министъра на финансите изх. № 91-00-471 от 12.12.2014 г. Жалбоподателят твърди, че този акт, който им е връчен на същата дата, е в нарушение на закона и на Заповед № ЗМФ-1266/31.10.2014 г. и с него се засягат пряко правата на партията. В жалбата си жалбоподателят заявява още, че обжалва и материализираното в действие волеизявление на МФ за заплащане на държавна субсидия на част от партиите от КП "Реформаторски блок" в нарушение на закона и въпреки наличието на коалиционно споразумение и при прякото му нарушение. По подробно посочени обстоятелства от фактическа и правна страна жалбоподателят моли материализираното волеизявление в обжалвания индивидуален административен акт и изразеното с действие волеизявление за плащане на част от партиите, при което "Християндемократическа партия на България" е оставена без държавна субсидия, да бъдат отменени и да бъде разпоредено изплащането на субсидията да бъде извършено при зачитане на коалиционното споразумение и разпределяне по равно на партиите от коалицията. С молба от 23.01.2015 г. жалбоподателят заявява, че прави уточнение на предмета на оспорването и направеното по същество искане в жалбата, а именно, че жалбата е насочена срещу мълчаливия отказ политическата партия да получи държавна субсидия, съгласно заявеното от нея искане пред Министерство на финансите и че по същество иска отмяна на своеобразния мълчалив отказ да бъде изплатена на ПП "ХДП" 1/7 от субсидията, отпусната за "Реформаторския блок". С разпореждане на съдията-докладчик на жалбоподателя е указано в 7 - дневен срок от съобщението да посочи в какво качество подава жалбата - като адвокат или като законен представител на партията, както и да уточни предмета на жалбата си - писмо № 91-00-471 от 12.12.2014 г. или мълчалив отказ на Министъра на финансите. С Молба от 20.02.2015 г. жалбоподателят уточнява, че жалбата е подадена от Ирина Абаджиева - Репуц като законен представител на ПП "Християндемократическа партия на България", а не в качеството й на адвокат. Освен това уточнява, че предмет на подадената жалба е писмо № 91-00-471/12.12.2014 г. на министъра на финансите. В открито съдебно заседание пред ВАС, проведено на 25.05.2015 г. жалбоподателят, чрез двама пълномощници - адв. Славова и адв. Ганева заявява, че независимо от втората молба, обжалва мълчалив отказ на министъра, който е следвало да се произнесе в срок до 18.12.2014 г. по заявлението им с вх. № 91-00-471 от 17.11.2014 г. на стр. 121 в преписката. Молят мълчаливия отказ да бъде отменен и да се дадат указания на Министъра на финансите да изпълни предвиденото в закона - чл. 25 от Закона за политическите партии. Молят за заплащане на разноските по делото. Представена е писмена защита. Ответникът - Министъра на финансите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Григоров оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по наредбата. Представени са писмени бележки. Представител на Върховната административна прокуратура не е упражнил правото си да участва в процеса на основание чл. 16 от АПК, поради което и не е дал заключение по възникналия спор. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение, с оглед уточнения последно предмет на жалбата - мълчалив отказ на Министъра на финансите, намира за необходимо да посочи следното: На първо място съдът счита, че не е било необходимо нарочно определение, с което да допусне така направеното уточнение, защото самият жалбоподател е посочвал, че обжалва ту писмото с № 91-00-471 от 12.12.2014 г., ту мълчалив отказ, и накрая е избрал едно от двете, а не за пръв път в съдебно заседание да заявява нов предмет на жалбата си. По този начин не се нарушават и правата на ответната страна, на която е бил изпратен за становище препис от молбата на жалбоподателя, получена във ВАС на 20.02.2015 г., а в откритото съдебно заседание на 25.05.2015 г. е присъствал и надлежно упълномощен представител на Министъра на финансите, с оглед защитата на интересите на административния орган. Следва да се посочи, че мълчаливият отказ е правна фигура създадена единствено с оглед гаранция за правото на защита на гражданите и организациите от бездействието на администрацията. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК се формира само при непроизнасяне в срок от страна на компетентен административен орган и то по такова искане, по което се дължи произнасяне. Молба, която поставя началото на административно производство по смисъла на чл. 24 и чл. 25 от АПК, следва да бъде разгледана в сроковете по чл. 57 от АПК. По правило срокът за произнасяне е 14-дневен (ал. 1), но когато трябва да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, срокът е удължен до един месец от започване на производството (ал. 5). След тези общи принципни положения, за конкретния случай с оглед преценка на допустимостта на жалбата на ПП "Християндемократическа партия на България", съдът намира, че следва да се опише фактическата обстановка по делото: Със заповед № ЗМФ - 1266 от 31.10.2014 г. Министърът на финансите е определил начина за предоставяне на средствата за субсидиране на политическите партии и коалиции, определил е реда за разпределение на държавната субсидия, определена със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., за субсидиране на политическите партии и коалиции, след провеждане на изборите за 43-то Народно събрание, посочил е документите, които следва да се представят от правоимащите политически партии или коалиции, определил е размера на тримесечната субсидия за един народен представител. В изпълнение на тази заповед, със Заявление вх. № 91-00-471 от 17.11.2014 г., ПП "Християндемократическа партия на България", представлявана от председателя си Ирина Юлий Абаджиева - Репуц, е представила изисканите документи. Съгласно чл. 25 от Закона за политическите партии (ЗПП), "Държавната субсидия се отпуска ежегодно на четири равни транша от централния бюджет за финансиране на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители" (ал. 1). Според ал. 2 - "Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция", а съгласно ал. 3 - "Държавната субсидия, отпускана на всяка коалиция, представена в Народното събрание, се разпределя между съставляващите я партии според коалиционно споразумение, а при липса на такова се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. Министерството на финансите превежда дела от субсидията за всяка партия в посочена от нея сметка". При тази нормативна регламентация, и при липсата на преведена държавна субсидия на политическа партия "Християндемократическа партия на България", в посочената от партията банкова сметка, очевидно е налице непроизнасяне по искането за отпускане на субсидия за участие в изборите за 43-то Народно събрание, произведени на 5 октомври 2014 г. Максимално предвиденият от законодателя едномесечен срок е изтекъл на 17.12.2014 г. - броен съгласно правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК, а едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК изтича на 17.01.2015 г., но предвид факта, че този ден е събота, срокът изтича в първия следващ присъствен ден според чл. 60, ал. 6 ГПК - 19.01.2015 г. Жалбата на ПП "Християндемократическа партия на България", гр. София е подадена от законния представител на партията, при наличие на правен интерес и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Безспорен факт е по делото, че на 19.08.2014 г. е подписано ПРЕДИЗБОРНО ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ за участие в изборите за народни представители за Народно събрание на 05 октомври 2014 г. на КОАЛИЦИЯ ОТ ПАРТИИ РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК, от пет партии, както следва: ПП "Български земеделски народен съюз", представлявана от Николай Нанков Ненчев; ПП "Движение България на гражданите", представлявана от Меглена Щилиянова Кунева; ПП "Демократи за силна България", представлявана от Радан Миленов Кънев; ПП "Народна партия свобода и достойнство", представлявана от Корман Якубов Исмаилов и ПП "Съюз на демократичните сили", представлявана от Божидар Цецов Лукарски. Безспорно е също, че с АНЕКС № 3 от 20.08.2014 г., към това Предизборно политическо споразумение се присъединяват още две партии, както следва: ПП "Българска нова демокрация", представлявана от Васимир Иванов Радулов и ПП "Християндемократическа партия на България", представлявана от Ирина Юлий Абаджиева - Репуц. Както се цитира по-горе, съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗПП, "Държавната субсидия, отпускана на всяка коалиция, представена в Народното събрание, се разпределя между съставляващите я партии според коалиционно споразумение, а при липса на такова се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. Министерството на финансите превежда дела от субсидията за всяка партия в посочена от нея сметка". Както се вижда, две са предпоставките за разпределение на отпуснатата на коалицията държавна субсидия и те са в условията на евентуалност. На първо място е предвидено субсидията да се разпределя между съставляващите я партии - в случая 7 на брой, според коалиционното споразумение. Едва при липса на такова коалиционно споразумение, субсидията се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. В конкретния случай съгласно чл. 8 от подписаното на 19.08.2014 г. Предизборно политическо споразумение, субсидията се разпределя между съставляващите я партии в съответствие с тежестта на всяка партия съгласно Анекс № 2 и се изплаща съгласно реда и правилата на Анекс № 2, като е записано, че анекса е неразделна част от споразумението. Видно от този Анекс № 2, на който е поставена дата 15.08.2014 г. а не датата на споразумението 19.08.2014 г., държавната субсидия се разпределя в конкретно посочени проценти между първоначално подписалите споразумението пет партии и общия сбор на процентите е 100 %. С т. 2 от Анекс № 3 от 20.08.2014 г. партиите се съгласяват, че клаузите на коалиционното споразумение от 19.08.2914 г. остават непроменени и в сила, което означава, че и присъединилите се допълнително две партии приемат условията на това коалиционно споразумение, включително и на Анекс № 1 от 19.08.2014 г. и на Анекс № 2 от 15.08.2014 г., в който очевидно е допусната грешка при изписване на датата и вместо 19.08. е написана 15.08.2014 г. Съдът намира, че не следва да обсъжда законосъобразността на писмо изх. № 91-00-471/12.12.2014 г. на Министъра на финансите, изпратено до всичките седем партии в изпълнение на т. 8 от Заповед № ЗМФ - 1266 от 31.10.2014 г., тъй като то, както се оказа от изложеното вече по-горе, не е предмет на делото. Но доколкото от съдържанието на това писмо е видно, че партиите са предупредени, че ако не постигнат съгласие и не представят в дадения срок валидно и общопризнато споразумение, то министърът ще изпълни втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП като разпредели държавната субсидия пропорционално на броя на народните представители от отделните партии, то това писмо е относимо за спора. А съгласно т. 8 от Заповед № ЗМФ - 1266 от 31.10.2014 г., която безспорно е административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, "при непредставяне в срок на някой от изискуемите по тази заповед документи, при констатирани непълноти, неточности или несъответствия в документите, представени от съответните партии и/или коалиции, както и в случаите на спор, възникнал във връзка с изпълнение на коалиционно споразумение, Министерството на финансите незабавно уведомява всички заинтересовани партии и/или коалиции, като посочва конкретните нередности, които следва да се отстранят. До отстраняването им Министерството на финансите не превежда дължимата субсидия на съответната партия или партии от състава на съответната коалиция". След като в дадения срок нередовностите не са били отстранени, административният орган - Министърът на финансите е следвало не да мълчи, а да постанови изричен отказ, в който да мотивира причините, поради които счита, че на политическа партия "Християндемократическа партия на България", която безспорно е част от състава на Коалиция "Реформаторски блок" не се дължи държавна субсидия или ако приеме, че се дължи, да я преведе по посочената от партията банкова сметка. Очевидно е, че в случая субсидията не е преведена, което обосновава и правният интерес на жалбоподателя да сезира съда с жалба. Тъй като при мълчаливия отказ се обсъждат вероятните съображения на административния орган да не се произнася, съдът следва вместо органа да извърши преценка на обстоятелствата по преписката и респективно делото. От доказателствата, включително и многобройната кореспонденция между жалбоподателя и ответника, както и от изложеното до тук настоящият състав приема, че подписаното на 19.08.2014 г. Предизборно политическо споразумение и Анекс № 2 към него имат силата и за присъединилата се допълнително на другия ден ПП "Християндемократическа партия на България". В това споразумение не фигурира ПП "Християндемократическа партия на България", но друго коалиционно споразумение с разпределение на траншове от държавната субсидия съобразно тежестта на всяка партия до момента няма подписано между седемте партии, влизащи в състава на коалиция КП "Реформаторски блок". При това положение не е налице първата предпоставка за изплащане на държавната субсидия. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че държавната субсидия следва да се разпредели по равно между всичките партии, като се приложат правилата на Закона да задълженията и договорите (ЗЗД). При специална законова регламентация как и при какви условия се изплаща държавната субсидия за финансиране на политическите партии или коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия (ЦИК) и участвали в последните парламентарни избори, общите правила на ЗЗД относно гражданските дружества са неприложими. Не може да се приеме за относимо разпореденото в чл. 359, ал. 2 от ЗЗД, че ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни. В конкретния случай не е налице и втората хипотеза на чл. 25, ал. 3 от ЗПП за изплащане на държавна субсидия според броя на народните представители, защото от събраните по делото доказателства се установява, че от политическа партия "Християндемократическа партия на България", няма избран народен представител. Затова мълчаливият отказ на Министъра на финансите се явява законосъобразен и жалбата срещу него ще трябва да бъде отхвърлена. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В конкретния случай е налице хипотезата на отхвърляне на жалбата, както и своевременно направено от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По въпроса за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на адвокатско такова на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, е постановено тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. от Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, което според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Затова жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,