Решение № 7085 от 27.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ) гр. Белоградчик при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Видин чрез главен юрисконсулт Т. Тошев срещу решение 84/11.10.2022 година на Административен съд гр. Видин по административно дело 94/2022 година, с което е отменен негов отказ 242з-115 от 07.10.2021 година за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Аргументира като неправилни изводите на съда. Твърди, че липсвали безспорни доказателства, които да обосновават необходимост от употребата на огнестрелно оръжие от страна на В. Петров. Касаторът прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповед рег. 242з- 115/07.10.2021 година на Началника на РУ - Белоградчик. Претендира разноски по делото. Ответникът, В. Петров, чрез адв. Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховен административен прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Видин е образувано по жалба на В. Петров от [населено място] срещу заповед рег. 242з- 115/07.10.2021 година на Началника на РУ - Белоградчик. За да отмени обжалвания индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма, но в нарушение на материалния и процесуалния закон. В обжалваната заповед липсвали конкретни факти и обстоятелства, за да се прецени защо административният орган приема, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Според първоинстанционния съд, от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установявали основателни причини за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана на заявителя Петров. Фактът на осъждане бил относим към правната квалификация на чл. 58, ал.1, т. 2, а не т. 10 от ЗОБВВПИ. Доколкото естеството на акта не позволявал произнасяне на съда по същество, след отмяната на същия, преписката е върната за произнасяне след проверка на фактите и отчитане на пълната фактическа обстановка по спора. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения от касатора за допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения са общи и като такива неоснователни. Досежно правилното приложение на материалния закон: Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. В конкретната хипотеза Петров твърди необходимост от самоотбрана, поради това че е игумен на манастир, който се намира на 2 километра от [населено място]. Излага сведения за набези срещу манастира, както и страхове за своя живот и този на майка му, която е на 88 години във връзка с конкретни факти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство, въз основа на така подаденото заявление, административният орган не е установил съответстваща на правната квалификация фактическа обстановка. Административният акт е фактически необоснован. Едва в хода на съдебното производство, въз основа на събраните от съда допустими доказателствени средства, се установява наличие на основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Правилен е изводът на съда, че фактът на осъждане на Василев не покрива квалификацията на чл. 58, ал. 1, т.10 от ЗОБВВПИ, поради което не е релевантен такъв за законосъобразността на оспорения административен акт. Тъй като обжалваната пред АС - Видин заповед е издадена при допуснати от административния орган съществени процесуални разрешения, при липса на установена и обективирана в същия фактическа обстановка, относима към използваната правна квалификация, правилно и в съответствие със закона, първоинстанционният съд е отменил заповедта. При правилно приложение на чл. 173, ал.2 АПК съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението на АС гр. Видин следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния ответник се дължат разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд