Решение № 479 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3006/2018 г.

Решение № 479 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3006/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Янев против решение № 8127 от 29.12.2017 г. по адм. дело № 11664/2016 г. на Административен съд – София-град. В нея излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране, поддържа, че същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на А. Янев против заповед № ЧР-ДС-158 от 2.11.2016 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от Закона за държавния служител и във връзка с утвърдено щатно разписание, в сила от 2.11.2016 г., е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен експерт" в териториално звено "Южна България", главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги" при Комисията за енергийно и водно регулиране, считано от 2.11.2016 година. Съдът е установил точно релевантните факти по делото. От данните по административната преписка е видно, че със заповед № ЧР-ДС 129/26.07.2016 г., издадена от председателя на КЕВР, на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл и влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 6096/2015 г. на Върховния административен съд, служителят А. Янев е възстановен на държавна служба, на длъжност "главен експерт" в териториално звено "Юг" гр. Пловдив в главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", считано от 26.07.2016 година. Със заповед № ЧР-ДС-130/26.07.2016 г., на органа по назначаване, при предварително изразено съгласие от служителя, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 16а, ал. 2 ЗДСл, А. Янев е преназначен на длъжност "главен експерт" в териториално звено "Южна България", главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги", с дневно работно време 6 часа или 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица, считано от 26.07.2016 година. Съдът е констатирал, че въз основа на докладна записка на главния директор на главна дирекция "Водоснабдителни и канализационни услуги", председателят на КЕВР е издал заповед № 156 от 1.11.2016 г. за трансформиране на една щатна бройка "главен експерт", определена за заемане на непълно работно време в териториално звено "Южна България" за заемане при условията на пълно работно време и утвърдил ново длъжностно разписание, считано от 2.11.2016 година. Съобразно извършената трансформация на длъжността, заемана от А. Янев, с оспорената заповед, на посоченото в нея основание, е прекратено служебното му правоотношение. С оглед данните по делото, съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяната й. Към момента на издаване на оспорената заповед служителят е назначен на длъжност, определена в длъжностното разписание за заемане при непълно работно време, в хипотезата на чл. 16а, ал. 1 ЗДСл. Служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, съгласно което органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време. Съдът, в съответствие с релевантните по спора обстоятелства, обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките на визираната разпоредба. Длъжността, на която е бил назначен А. Янев е трансформирана с нарочен акт на органа по назначаването в длъжност, която следва да се заеме при пълно работно време и в съгласие с утвърденото длъжностно разписание, в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Не намират опора в доказателствени материал твърденията, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение не е било налице надлежно утвърдено длъжностно разписание, в което е отразена настъпилата промяна досежно длъжността. Както съдът вярно е отбелязал, органът по назначаването е утвърдил ново длъжностното разписание, в което е посочено, че длъжността се заема на пълно работно време, като същото е в сила към момента на издаване на оспорената заповед. Релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон от съда в тази насока са неоснователни. Възраженията, основани на правилото на чл. 3, ал. 4 от Наредбата за провеждане на конкурсите на държавните служители са обсъдени от съда, който аргументирано ги е счел за неоснователни. Действително, чл. 3, ал. 4 от Наредбата предвижда, че конкурс задължително се провежда при промяна на служебното правоотношение от непълно на пълно работно време, както и при преназначаване от длъжност на непълно работно време на друга длъжност на пълно работно време. Съдът е обсъдил разпоредбата в контекста на чл. 16а, ал. 1 и 3 и чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл и е достигнал до обоснован извод, че с оглед императивното правило на чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е без значение обстоятелството дали органът по назначаването е обявил конкурс за заемане на трансформираната длъжност. Същественото е, че след като длъжността, заемана при непълно работно време, по надлежния ред е определена за заемане при пълно работно време, хипотезата на чл. 16а, ал. 3 ЗДСл не допуска възможност за преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност на пълно работно време, а текстът на чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение при осъществяване на елементите на фактическия състав. С оглед актуалната законова уредба, съдът правилно е приел, че редакцията на чл. 3, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 46 от 2006 г.) от наредбата, във втората хипотеза – провеждане на конкурс при преназначаване от длъжност на непълно работно време на друга длъжност на пълно работно време, не е синхронизирана с правилото на чл. 16а, ал. 3 ЗДСл и съответно – с чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, поради което при обсъждания казус следва да намери приложение даденото правно решение в нормативната уредба от по-висок ранг. При издаване на оспорената заповед не е налице злоупотреба с власт от органа по назначаване. Съдът коректно е посочил, че видно от поименното длъжностно разписание длъжността все още е била свободна, поради което органът по назначаването следва да спази законовото изискване да проведе конкурс за заемането й, но това обстоятелство не влияе върху преценката за законосъобразност на уволнителната заповед. В кръга на притежаваната дискреция, органът по назначаването може да трансформира длъжността с оглед ефикасното управление на администрацията, като жалбоподателят не е представил убедителни доказателства, че в случая целта при упражняването й е различна от предвидената от законодателя. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране – юридическото лице, в чиято структура е ответникът по касация, сумата 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,