Решение № 7111 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2009 г.
ВАСII отделение01.06.2009 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1728 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 727/2008 г. на Административен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7111 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Х. Т., подадена чрез пълномощника й адв. А. А., срещу решение № 1728 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 727/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-10-11/31.01.2008 г. на началника на РДНСК - В. Твърди се, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба И. С. и началникът на РДНСК - В., намират касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ДК-10-11/31.01.2008 г. на началника на РДНСК - В., с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 238/03.05.07 г. на главния архитект на район "П.", Община В. за строеж на надстройка на съществуваща дърводелска работилница в УПИ ХIII-334, 335, кв. 42 по плана на гр. В., заедно с одобрения инвестиционен проект. Съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че при издаването й не са допуснати нарушения. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. От приложените по делото нотариални актове и договор за доброволна делба безспорно се установява, че УПИ ХIII-334, 335, кв. 42 по плана на гр. В. е съсобствен между жалбоподателя Я. Т. и ответниците И. С., З. С. и М. Г. Със заявление вх. № АУ-18-Я-1/09.01.07 г. до район "П.", Община В., Я. Х. Т. е поискала да й бъде издадено разрешение за строеж на "надстройка на съществуваща дърводелска работилница". Издаденото от главния архитект на район "П.", Община В. разрешение за строеж № 238/03.05.07 г. е било обжалвано от съсобственика И. Г. С., като с процесната Заповед № ДК-10-11/31.01.2008 г. на началника на РДНСК - В. разрешението за строеж е отменено заедно с одобрения инвестиционен проект. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В случая такъв договор не е сключен. Тази правна норма е императивна по своя характер и визира договор, сключен във формата на нотариален акт, какъвто в случая не е налице. Следователно разрешение за строеж № 238/03.05.07 г. е издадено при нарушение на чл. 148, ал. 5 във връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Изложеното нарушение на материалния закон е достатъчно за незаконосъобразността на разрешението за строеж. Поради това обжалваната заповед, с която е отменено разрешението за строеж, е законосъобразна. Като е постановил решението си в този смисъл, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направеното искане от ответника И. С. за присъждане на направените разноски по делото пред настоящата инстанция, настоящият състав на Върховния административен съд - второ отделение, намира, че следва да се остави без уважение, защото по делото липсват доказателства за направени от него разноски пред настоящата инстанция. Що се касае до разноските, направени пред първоинстанционния съд, компетентен да се произнесе при този изход на делото е последният, ако прецени, че са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд - второ отделение, намира, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК