Решение № 1724 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2010 г.

Решение № 1724 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Елжин - Методи Рангелов", гр. Оряхово, подадена чрез упълномощен адв. Красимир Колев, против решение № 4 от 26.02.2010 г., постановено от Административен съд - Враца, V състав, по адм. д. № 544/2009 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в касационната жалба възражения. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно констатирани от него нарушения при провеждането на конкурсната процедура и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното обжалваното решение, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Оряхово не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - ЕТ "Транс - Малина Цакова", гр. София, оспорва касационната жалба чрез управителя Малина Цакова, която в съдебно заседание и с писмен отговор пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованата страна - "Експрес Снежанка" ООД, гр. Козлодуй не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът е направил законосъобразни изводи за наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила в процедурата. Кметът не може да посочва участници в конкурсната комисия, без да са поименно упоменати и съставът на комисията е станал незаконен. Обявата не съдържа необходимата информация за конкурса. Затова според прокурора нарушенията са довели до опорочаване на процедурата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на ЕТ "Елжин - Методи Рангелов", гр. Оряхово е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4 от 26.02.2010 г. са отменени заповед № З - 521/29.09.2009 г., заповед № З - 522/29.09.2009 г. и заповед № З - 519/29.09.2009 г., издадени от кмета на община Оряхово и е върната преписката на административния орган със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат Административният съд - Враца е приел, че при провеждане на оспорената конкурсна процедура и при издаване на процесните заповеди са допуснати съществени нарушения, които опорочават законосъобразността й. Обжалваното решение е мотивирано с констатирани от съда несъответствия с императивните изисквания на Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, регламентирани в чл. 17, ал. 6, чл. 20, чл. 24 и чл. 26, ал. 1 от същата наредба. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Враца точно е установил, че в нарушение на задължителната норма на чл. 26, ал. 1 от приложимата Наредба № 2 кметът на община Враца не е определил изпълнителя по процесния пакет № 1 по двете линии, визирани в него. В конкретния случай са издадени три отделни заповеди, с които са определени последователно класираните на първо място, на второ място и на трето място, като в нито една от тях не е обявен изпълнителят на процесните превози, както изисква чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2. При това положение първоинстанционният съд правилно е преценил, че се касае за липса на съществени реквизити от разпоредителната част от оспорените заповеди, което е нарушение не само на цитирания текст от приложимата наредба, но и чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Освен посоченото несъответствие, с мотивите на атакуваното съдебно решение е констатирано, че е налице нарушение и на разпоредбата на т. 4 от чл. 59, ал. 2 на АПК. Правилно е преценено, че процесните заповеди не съдържат фактически основания за издаването им, а такива не са изложени и в цитирания в тях протокол от 24.09.2009 г. на конкурсната комисия. От текста на този протокол се установява по безспорен начин, че в него се съдържа само класирането на кандидатите, а приложенията към него представляват таблици с вписани обобщени комплексни оценки, без да са посочени отделните точки, които са определени по отделните показатели, одобрени с конкурсната документация. Така например по критерий № 4 "Възрастов състав на автобусите" на класирания на първо място кандидат са поставени общо 58, т., като не е вписано по отделните показатели колко точки са определени: колко автобуси има до една година за да се поставят 20, т., колко има за всяка следваща година и колко са над 20 г., както е в одобрената методика на оценяване. Така е извършено оценяването и по критерий № 5 "Комфортност на автобусите" - на касатора са определени общо 21, т., като не е вписано колко точки са поставени по показателите за климатик, за отопление, за състояние на салона и за общото състояние на врати и прозорци, каквото е изискването в одобрената методика. Аналогично е положението и по останалите критерии, по които конкурсната комисия на всички кандидати не е оценявала предложенията им по вписаните в одобрената методика отделни показатели, а е определяла обобщена оценка по критериите. С този начин на оценяване е осъществено нарушение на нормата на чл. 24 от приложимата наредба № 2, която изисква стриктно спазване на методиката за оценяване, утвърдена от Общинския съвет. Освен посочените нарушения, първоинстанционният съд правилно е преценил, че в конкретната хипотеза е налице несъответствие с изискването на чл. 17, ал. 6 от визираната наредба, защото заповедта на кмета на община Оряхово, с която е назначил конкурсната комисия № З - 514/24.09.2009 г. не съдържа поименно определяне членовете на комисията, а е записано, че в състава й влизат: представител на КАП, представител на Териториална данъчна дирекция - гр. Враца и представител на КАПБ - гр. Враца, на които не са вписани имената. Не може да се възприеме възражението на касационния жалбоподател, че не е допуснато нарушение, защото в нормата на чл. 17, ал. 6 от приложимата наредба изрично е регламентирано, че кметът на общината със заповед назначава комисията, а за да се осъществи назначаването, отделните членове следва да се определят от него персонално, което в случая не е направено. На практика оценяването и класирането на кандидатите в конкурсната процедура е извършено от членове на комисията, който не са назначени поименно в състава на тази комисия. Неоснователни са възраженията, развити в касационната жалба и срещу изводите на първоинстанционния съд относно установено нарушение при прилагане разпоредбата на чл. 20 от Наредба № 2, изискваща в обявата - съобщението за конкурса да се посочат изискванията и условията по организацията на превозите - разписания, брой необходими автобуси, в т. ч. резервни, и друга поясняваща информация, както и място и срок за подаване на документите, дата на провеждане на конкурса и др. В настоящия случай първоинстанционният съд точно е констатирал, че приложените към преписката обявления не съдържат всички условия на конкурса, тъй като видно от утвърдените маршрутни разписания за едната от процесните автобусни линии Оряхово - Плевен се съдържат противоречиви данни относно обстоятелството дали курсовете са определени само в някои дни от седмицата - вторник, сряда и четвъртък или ежедневно - целогодишно, както е вписано в утвърдената конкурсна документация. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,