Решение № 10468 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2015 г.

Решение № 10468 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на секретаря на Столична община и директора на Дирекция "Човешки ресурси" към Столична община против решение № 3254/12.05.2015 г. (неправилно изписано в касационната жалба с дата - 12.02.2015 г.), постановено по адм. д. № 7540/2014 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ). Касаторите оспорват съдебното решение като твърдя, че то е недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които първата инстанция не е установила правилно пасивната процесуална легитимация по спора, поради което съдебният акт е недопустим. Допълнително са развити съображения за превратно тълкуване на материалния закон. Касационните жалбоподатели искат да бъде обезсилено обжалваното съдебно решение и да бъде прекратено производството по делото, алтернативно да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлена жалбата против решение № СО-РД-09-ЗДОИ-139/16.08.2014 г. на секретаря на Столична община. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендират заплащане на разноски. О. Т. Д. П. иска да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение, защото му "върши работа". Конкретни и принципни съображения в подкрепа на искането си излага в две кратки и съдържателни изложения. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от лица по чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 3254/12.05.2015 г., постановено по адм. д. № 7540/2014 г. по описа на АССГ е обявена нищожността на решение № СО-РД-09-ЗДОИ-106/2.07.2014 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси" при Столична община, действащ по заместване на секретаря на Столична община, в което е обективиран отказ за достъп до обществена информация по заявление вх. № СО-94-ЗДОИ-185/23.06.2014 г., подадено от Т. Д. П. и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е подписано от С. Е., директор на Дирекция "Човешки ресурси" при Столична община при липса на материална компетентност и оправомощаване по реда на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което представлява нищожен акт. Допълнително решаващият съд е изложил мотиви и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Така постановено съдебно решение е процесуално недопустимо. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В случая е налице и касационно оплакване по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, поради което е напълно невъзможно касационната инстанция да игнорира допуснатото особено съществено процесуално нарушение, допуснато от АССГ при конституирането на страните в процеса. Разбираеми са общочовешките съображения, изложени от ответника по касационната жалба, но стабилността в обществото се крепи на законността и всяко пренебрегване на процедурни въпроси дори и с цел постигане на "справедливи за момента каузи" обрича на разруха всички постоянни ценности. Спазването на установените правила, особено на процесуалните, представлява сигурна гаранция, че няма да бъдат допуснати нарушения на правата и законните интереси на всички участници в правоотношението, дори и когато фактите изглеждат кристално ясни е необходимо те да бъдат установени по съответния процесуален ред като бъде дадена възможност на всички заинтересовани лица да участват в този процес. С. няма право да замества с индивидуалните представи за справедливост установените в правните норми общи правила за поведение, които са създадени в резултат на общата представа за справедливо и добро. Вътрешното убеждение на съдията се разпростира именно в тези рамки: да приложи точно и разумно закона, а не да правораздава по "целесъобразност". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е възможно да бъде уважен призива на ответната страна в касационното производство да бъде оставено обжалваното съдебно решение "така да си стои", дори и да му бъде намерен "някакъв грозен кусур". В случая първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при конституиране на страните по делото. На основание чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно, като според чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В случая като издател в оспорения от Т. Д. П. административен акт е посочен секретаря на Столична община, поради което той се явява органът, който го е издал. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до кмета на Столична община като задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С. З. № РД-09-276/27.04.2012 г. и № РД-09-117/20.02.2012 г. кметът на Столична община е предоставила своите права и задължения по разглеждане на заявления за достъп до обществена информация на секретаря на Столична община (и други изброени служители по съответни направления). Тази възможност за делегиране на правомощия е предвидена в специалния закон - чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Следователно в тази хипотеза АССГ е следвало да конституира като ответна страна в процеса пред него секретаря на Столична община, както и е направено с разпореждане от 12.09.2014 г. Извършеното в последствие заличаване на правилно конституираната страна и замяната й с директора на Дирекция "Човешки ресурси" при Столична община не почива на правно основание. Обстоятелството, че физическото лице С. Е., който е положил подпис със запетая (обичайна административна практика за отбелязване на подписване на документи вместо титуляра на правата) не е представлява основание да се приеме за издател на акта длъжността, която това физическо лице заема в същата администрация. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК изисква административният акт да съдържа наименованието на органа, който го издава и в случая като такъв е обозначен секретаря на Столична община. Подписът на конкретното лице, издало акта с означение на длъжността му също са необходим реквизит според чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, но са от значение за проверката доколко това лице е имало правомощие да действа като административен орган, но не и за да подменят издателя на акта. В съдебното заседание, проведено на 30.10.2014 г. е даден ход на делото и е докладвана жалбата при редовно призоваване и участие чрез процесуален представител на секретаря на Столична община, но не са приети доказателствата по делото, което е извършено в следващото съдебно заседание на 19.02.2015 г. в присъствието на юрисконсулт Д., посочен като процесуален представител на директора на Дирекция "Човешки ресурси" при Столична община без да е представил съответното пълномощно. По адм. д. 7540/2014 г. са налични пълномощни за юрисконсулт Д. от секретаря на Столична община и от кмета на Столична община. Представена е и писмена защита, подписана лично от секретаря на Столична община и директора на Дирекция "Човешки ресурси", но по делото няма данни, че е възприета от решаващият съд. В титулната част на съдебното решение не е индивидуализиран ответника, с което е допуснато нарушение на чл. 236, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, но от съдържанието на диспозитива, разпореждането от 25.11.2014 г. и списъците за призоваване на страните, следва еднозначно да се приеме, че АССГ е разгледал спора по същество с участието на директора на Дирекция "Човешки ресурси" при Столична община, а не с правилната ответна страна, съобразно изложените вече мотиви. Това съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано от обстоятелството, че юрисконсулт Д., който е извършвал процесуални действие от името на ответната страна по делото на практика е бил надлежно упълномощен само от правилния ответник, защото от значение за субективните предели на силата на пресъдено нещо са посочените страни по делото. Допълнително следва да бъде посочено, че в касационната жалба е допусната грешка в датата на обжалваното съдебно решение и е посочен като оспорен пред първата инстанция друг административен акт. Допускането на тези грешки също е възможно да обоснове извод, че никой от касационните жалбоподатели не е разбрал правилно предмета на спора поради нередовното им конституиране и надлежно участие в процеса. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено като постановено при участие на ненадлежна ответна страна, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ при правилно конституиране на страните по делото. Неоснователно е искането на касационните жалбоподатели за прекратяване на производството по делото след обезсилване на обжалваното съдебно решение, защото жалбата на Т. Д. П. до АССГ е процесуално допустима, а недопустимостта на съдебния акт е в резултат от допуснато съществено процесуално нарушение при конституиране на страните, а не в разглеждане на недопустима жалба в който случая производството би подлежало на прекратяване. С оглед наличието на касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК касационната инстанция не дължи произнасяне относно наличието на предпоставките на чл. 209, т. 3 от АПК, който могат да бъдат установени само спрямо валидно и допустимо съдебно решение. Претендираните от страните по делото разноски следва да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,