Решение № 226 от 7.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 630/2012 г.

Решение № 226 от 7.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 630/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Л. О. против въззивно решение № 362/09.01.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 834/2011 г., с което е била изменена присъда № 16/01.06.2011 г. по НОХД № 601/2010 г. на Видинския окръжен съд, като е било намалено наложеното му наказание за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а", вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и определеното общо по чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК - от 20 на 18 години лишаване от свобода. В касационната жалба се аргументира довод за явна несправедливост на наказанието, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се претендира намаляването му. Твърди се, че въззивният съд, макар да е редуцирал неговия размер, то е останало несъразмерно тежко в сравнение с наложеното на другия подсъдим Т., като не е бил отчетен в достатъчна степен по-малкия принос на О., направените признания, критично отношение и влошено здравословно състояние. В с. з. пред ВКС подсъдимият не се явява, като служебният му защитник, поддържа изложените в жалбата доводи и искания. Гражданските ищци и частни обвинители, както и техния повереник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Липсва основание за ревизия на наказанието на подсъдимия О. за престъплението по чл. 116, намалено от въззивната инстанция от 20 на 18 години лишаване от свобода, повлияло и намаляване на общото по чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. От пространните мотиви е съвсем видно, че при отмерването му е отдадено сериозно внимание и са били отчетени с нужната тежест и значение както оказаното съдействие за разкриване на истината, така и като цяло по-ниския интензитет на насилие при изпълнение на деянието, сравнено с това на другия подсъдим Т., като не е пренебрегнато обремененото му съдебно минало и индивидуалната тежест на извършеното престъпление с оглед неговата специфика и общия престъпен резултат. Данните за здравословното му състояние, касаещи претърпяна операция през м. септември 2009 г. (копие от епикриза, прикрепена към жалбата, идентично на приложеното на л. 119 от НОХД) не индицират на влошаване, което по необходимост да налага по-голямо намаляване на наказанието, разгледано самостоятелно или в съвкупност с останалите обстоятелства със смекчаващ характер. В този аспект ВКС споделя разбирането на въззивния съд, че наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение