Решение № 2122 от 28.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение 1262/28.02.2022Г. по адм. дело 11743/2021 г., Административен съд София град /АССГ/, е отменил по жалбата на Сладък път ООД Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ АПДВ-1 от 03.11.2021 г. на заместник- министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на ОП Иновации и конкурентоспособност, като е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания . Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020г. чрез юрк. Ганчев, процесуален представител. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Сладък път" ООД чрез процесуалния си представител адв. Запрянова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си АССГ е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане АПДВ-1 от 03.11.2021 г. на заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган / УО/ на ОП Иновации и конкурентоспособност /ОПИК/, с който са установени подлежащи на възстановяване от Сладък път ООД задължения в размер на 257 700, 53 лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че по същество се касае за акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2,т.8 ДОПК. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, и в предвидената от закона форма, но същият е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неизяснена фактическа обстановка, при съществени процесуални нарушения и е немотивиран. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и основателност на жалбата. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорения административен акт, без да е приложена по делото административната преписка в нейната цялост. По преписката липсват доказателствата за започване на производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК, а именно писмо с изх. 26-С-498/12.08.2021 г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК), както и доказателствата за получаването му. Липсват също така каквито и да е доказателства за извършените административни проверки, доказателства за верифициране на разходи, искания за плащания, междинни и финални отчети, сигнал за нередности, и т.н., подробно описани в АУПДВ. При приетата по делото административна преписка с цитираните недостатъци не могат да се направят изводи относно обстоятелството дали административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, а още по-малко относно изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В нарушение на чл. 152, ал. 4 от АПК съдът не е изискал административната преписка в нейната цялост. От тук следва, че съдът не е могъл да извърши проверка на оспорвания АУПДВ, без да установи какви са били фактическите основания за издаването му в тяхната цялост. Посоченото нарушение препятства настоящата инстанция да провери правилността на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК и да изиска административната преписка по издаване на оспорвания административен акт в нейната цялост. Първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претендираните в касационното производство разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,