Решение № 2907 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16010/2011 г.

Решение № 2907 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16010/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искането на Тодор Анастасов Попов от гр. Велико Търново за отмяна на влязло в сила решение № 15909 от 23.12.2010 г., постановено по адм. д. № 7403/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 124 от 23.04.2010 г. по адм. д. № 411/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. В искането за отмяна се сочи правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК. Молителят счита, че представените с искането допълнително споразумение към трудов договор № 190/27.04.2001 г., длъжностна характеристика за длъжността "стоковед" и допълнително споразумение № 5/12.02.2007 г. към трудов договор № 334/1993 г. установяват нови обстоятелства и представляват нови писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. Поради това иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав при съобразяване на новите доказателства. Ответникът директорът на РУСО - Велико Търново не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. След като обсъди представените към искането за отмяна справка и доказателства и съобрази наведеното основание по чл. 239, т. 1 от АПК, съдът счита молбата по същество за неоснователна. По смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Юридическите и доказателствени факти, на които се позовава молителят не са нови по смисъла на закона. По същество молбата на Тодор Попов съдържа оплаквания, относими към касационното оспорване. Предмет на съдебна проверка е било решение № 25 от 7.05.2007 г. на директора на ТД на НОИ, РУ "Социално осигуряване" - Велико Търново, с което е оставено в сила разпореждане № 4201071507/23.01.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Велико Търново. Релевантният период е 1.01.1997 - 7.07.2002 г. и 1.01.2004 г. - 4.03.2007 г. В производството по оспорване на административния акт са събрани многобройни писмени доказателства, изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза. За молителя не е съществувала обективна пречка да се снабди с така приложените към искането писмени доказателства преди производството по адм. д. 7403/2010 г. на тричленния състав на ВАС да приключи с влязло в сила решение, тъй като същият е техен адресат. Представените писмени доказателства нито са нови, нито са новооткрити. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Новите обстоятелства, визирани в правната норма, представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал, тъй като не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема молбата за отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователна по същество, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,