Решение № 6384 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2015 г.

ВАСI отделение30.05.2016 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4009/9.06.2015 г. по адм. д. № 2851/2014 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА "К. - 999" ЕООД, гр. София, да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 910 /деветстотин и десет/ лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6384 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "К. - 999" ЕООД, гр. София, против решение № 4009/9.06.2015 г. по адм. д. № 2851/2014 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се съдържат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, постановено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, но без да са изложени обосновани доводи, като касаторът се позовава на решения на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-285/11, С-324/11 и С-643/11. Иска отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, чрез процесуален представител юрк. К. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2141208774/25.06.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение № 402/27.02.2014 г. на ДД "ОДОП"-София за

определени задължения, както следва:

  • осигурителни вноски за периодите от м. 01.2009 г. до м. 09.2012 г. в размер на 7 398, 55 лв. и лихва - 4 300, 90 лв.;
  • здравно-осигурителни вноски в размер на 3 160, 54 лв. и лихва - 1 133, 34 лв.;
  • за ДЗПО в размер на 2 028, 94 лв. и лихва - 1 148, 43 лв.;
  • за фонд ГВРС за периоди 1.01.09 г. - 31.12.2010 г. в размер на 17,04 лв., ведно с лихва 12,03 лв.;
  • за лихви върху невнесени в срок задължения по ЗДДС общо в размер на 64, 51 лв.

С решението на горестоящия административен орган - ДД "ОДОП"-София, РА е бил отменен в частта за установени задължения по ЗДДС и ЗКПО и е върната преписката за нова ревизия, поради което в тази част, жалбата на "К. - 999" ЕООД до съда е била процесуално недопустима и е оставена без разглеждане с решението на АССГ и е прекратено производството в тази част.

Решението в прекратителната част е правилно и касационната жалба в тази част е неоснователна като сочената от касатора практика на Съда на Европейския съюз е неотносима към настоящия спор.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта за установени задължения за задължителни осигурителни и здравни вноски от дружеството в качеството му на работодател, установени от ревизиращите органи, въз основа на констатации от отразените във ведомостите заплати.

Налице са плащания, върху които се дължат задължителни осигурителни и здравни вноски и отделно, установено е разминаване между изплатено възнаграждение по ведомости и декларирания доход за определени периоди.

Правилно са тълкувани и приложени от съда относими правни разпоредби - чл. 4, чл. 6, чл. 7 КСО. Изследвани са всички предпоставки за приложимост на задължителните разпоредби спрямо работодателя за внасяне на задължителни осигурителни и здравни вноски върху изплатени възнаграждения при неопроверганост на констатациите на ревизията. Съдът е дал указания на жалбоподателя с разпореждане от 17.12.2014 г., че следва да посочи конкретни доводи за незаконосъобразността на РА, както и да ангажира доказателства за твърдените в жалбата благоприятни за него обстоятелствата.

Въпреки дадените указания не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да установят фактическа обстановка, различна от възприетата в РА.

Делото е протекло в едно съдебно заседание - на 9.03.2015 г., на което се е явил лично управителя на дружеството - жалбоподател К. Т., но същият е нямал доказателствени искания и съдът е дал ход на делото по същество, след което е постановил обжалваното съдебно решение.

Съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА като недоказана.

Както в първоначалната жалба, така и в касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за незаконосъобразност на установените задължения по РА за вноските по ДОО и ЗО в качеството му на работодател, въз основа на данните за това, по доказателства от счетоводството му и подадени декларации, съответно за начислените вноски, които не е внесъл, поради което в РА е установено законосъобразно задължение за внасянето им, ведно със съответните лихви.

Лихва се дължи и за невнесен в срок ДДС, която констатация на ревизията също не е опровергана.

Съобразно изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото се дължи присъждане на Дирекция "ОДОП"-София своевременно заявено искане за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 910 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

2