Решение № 6966 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сифал“ ЕООД с ЕИК 203444941, със седалище в гр. София, представлявано от управителя П. Л., чрез адв. Бузова и адв. Темелков, срещу решение № 41598/12.12.2025 година на Административен съд София – град по адм. д. № 4190/2025 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1554 от 24.02.2025 г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 година, в частта на извършените намаления по заявление за подпомагане с УИН 22/270521/05491 по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), Компенсаторни плащания в планинските райони (Подмярка 13.1/НР 1), Мярка 12/Натура 2000, както и в частта на начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 7853,13 лв. по Подмярка 13.1/НР 1 и 2995,89 лв. по Мярка 12/Натура 2000. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. На първо място сочи, че съдът не се е произнесъл по искането за прогласяване на нищожност на обжалвания административен акт, като е излязъл извън предмета на обжалването и се произнесъл повторно по въпрос, който е бил решен с влязло в сила съдебно решение. Според касатора в настоящото производство първоинстанционният съд е трябвало да изследва въпроса, дали дадените указания във влязлото в сила решение са изпълнени от административния орган или ако не са изпълнени – да прогласи нищожността на обжалваното уведомително писмо. Твърди, че приложимите европейски регламенти предвиждат възможност при наличието на извънредни обстоятелства да не се налагат санкции за неизпълнение на поетите задължения, като в случая безспорно е установено, че за дружеството не е налице виновно поведение. Според касатора, позовавайки се на експертизи, които са назначени и приети по друго административно дело, независимо дали това дело e между същите страни и по същия въпрос, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че дружеството е имало възможност да извърши дейностите по почистване на поляните, тъй като в периода 20.08.2021 г. до 25.08.2021 г. не е имало валежи и в него е можело да продължи косенето, както и че дружеството няма подадено заявление за наличието на изключителни обстоятелства. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се обяви нищожност или алтернативно да се отмени административният акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът, заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Цикова, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмен отговор излага подробни съображения. Претендира разноски по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на „Сифал“ ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1554 от 24.02.2025 г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 година, в частта на извършените намаления по заявление за подпомагане с УИН 22/270521/05491 по следните схеми и мерки: СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, Подмярка 13.1/НР 1, както и в частта на начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 7853,13 лв. по Подмярка 13.1/НР 1 и 2995,89 лв. по Мярка 12/Натура 2000. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон: 1.Страните не спорят, че „Сифал“ ЕООД в качеството на земеделски производител е подал заявление за подпомагане до Държавен фонд „Земеделие“ УИН 22/270521/05491 за Кампания 2021, с което е заявил подпомагане по схеми и мерки, сред които и Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания за планинските райони (Подмярка 13.1/НР 1). Към заявлението са приложени таблиците към него, в които са посочени заявените за подпомагане парцели в землищата: Ахелой, Бежаново, Берковица, Войводино, Горун, Средец, Дълги дел, Калоян, Нейково, Пролез, Розино, Светлина, Септемврийци, Стаевци, Твърдица, Тръстиково, Хаджи Димитър, Черноморци и Шабла. Във връзка с подаденото заявление и на основание чл. 28 и чл. 29 от Регламент (ЕО) № 809/2014, чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 г. и чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са извършени административни проверки на въведените данни, като в резултат на извършените административни проверки не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. В периода 10.09.2021 г. – 04.10.2021 г. на територията на Регионален технически инспекторат (РТИ) – Монтана, РТИ – Пловдив и РТИ – Ямбол са извършени проверки на място, констатациите от които са обективирани в доклади. Последвало е издаване на Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1554 от 13.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. В него е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1554 от 13.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е обжалвано пред Административен съд София - град и с решение № 1608 от 12.03.2024 година на Административен съд София - град по адм. д. № 1955/2023 година съдът е отменил Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1554 от 13.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените с него намаления по подадено от „СИФАЛ“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 22/270521/05491 по следните схеми и мерки: Подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, както и в частта на начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 7853,13 лв. по Подмярка 13.1/НР 1 и 2995,89 лв. по Мярка 12/Натура 2000 и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от „СИФАЛ“ ЕООД Заявление за подпомагане УИН 22/270521/05491 за кампания 2021 по следните схеми и мерки: Подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, при спазване указанията, дадени в мотивите на решението Срещу него е подадена касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като с решение на ВАС по адм. д. № 6853/2024 година съдът е оставил в сила решение № 1608 от 12.03.2024 година на Административен съд София - град по адм. д. № 1955/2023 година. ВАС посочва като правилни изводите на АССГ за липса на фактически и правни основания на акта. Спорът не е решен по същество. Оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1554 от 24.02.2025 г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено във връзка с влязло в сила решение № 13907 от 20.12.2024 г. постановено по адм. дело № 6853/2024 г. по описа на ВАС. В него е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена съобразно указанията дадени в горецитираното решение на ВАС чрез ИСАК, след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и сравнението им със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Фактическите констатации и математическите пресмятания на органа относно декларираните за подпомагане БЗС са изложени в таблици с № 1, № 3, № 9, № 12, № 13, № 13.1 и № 14, 15 като под всяка от тях са посочени мотиви за тези констатации. 2.Неоснователни са доводите на „Сифал“ ЕООД, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на съдебното решение. В конкретната хипотеза се констатира точно това. С решение на ВАС по адм. д. № 6853/2024 година съдът е оставил в сила решение № 1608 от 12.03.2024 година на Административен съд София - град по адм. д. № 1955/2023 година. ВАС обаче посочва като правилни само изводите на АССГ за липса на фактически и правни основания на акта. Спорът не е решен по същество. Поради което и липсва формална пречка за издаване на нов административен акт за същите заявени схеми и мерки за оторизация, при намаляване на сумите по оторизация при излагане на фактически и правни основания затова. В случая сега оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение № 13907 от 20.12.2024 г. по адм. д. № 6853/2024г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1608 от 12.03.2024 година на Административен съд София - град по адм.д. № 1955/2023 година, с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1554 от 13.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените с него намаления по подадено от „СИФАЛ“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 22/270521/05491 по следните схеми и мерки: Подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, както и в частта на начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 7853,13 лв. по Подмярка 13.1/НР 1 и 2995,89 лв. по Мярка 12/Натура 2000. Отмяната обаче е само на основание липса на фактически и правни основания. Неоснователни са доводите на касатора, за противоречие на настоящото уведомително писмо с влязлото в сила съдебно решение. Напротив, от съдържанието на процесното уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане, с направени изчисления чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Констатациите на органа са изложени в таблици 1,3, 9,12, 13, 13.1, 14 и 15, като са посочени конкретни фактически основания. Към всяка от таблиците са изложени обосновани мотиви относно данните, съдържащи се във всяка отделна колона, като за всяко конкретно намаление на заявената за подпомагане площ по съответния парцел са посочени както релевантните фактически обстоятелства, така и приложимите правни основания, обусловили резултати в таблиците, включително извършените намаления на оторизираните суми и извършените прихващания. Фактически основания за издаване на оспорения акт се съдържат и в документи, част от административната преписка по издаване на оспорения акт - заявление за подпомагане УИН 22/270521/05491 за кампания 2021г., декларации, таблица на използваните парцели, карти на БЗС, резултати от автоматични проверки и др. Предвид изложеното процесното уведомително писмо не е нищожно в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 13907 от 20.12.2024 г. по адм. д. № 6853/2024г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 1608 от 12.03.2024 година на Административен съд София - град по адм. д. № 1955/2023 година. Уведомителното писмо е мотивирано, като същото съдържа подробни и точни мотиви, съответни на доказателствата, събрани от органа в хода на проведеното административно производство, които са основани на резултати от извършените административни проверки, а фактическите и правните основания за наложените ставки за корекция (финансова дисциплина), извършените намаления в съответните размери и наложените санкции, включително приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на наложени санкции са разписани в съответните таблици и поясненията към тях. 2.По възраженията на касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения, касационният състав приема същите за основателни, при следните съображения от правна страна: В хода на проведеното на 30.09.2025 г. открито съдебно заседание АССГ е „приложил изисканото за послужване адм. дело № 1955/2023 г. по описа на Административен съд София – град“. Съдът е отхвърлил искането за допускане на експертиза. В съдебния си акт по съществото на спора обаче е анализирал заключенията на приетите експертизи по адм. дело № 1955/2023 г. по описа на Административен съд София – град и е приел за установени факти и изводи въз основа на тези експертизи. Като е анализирал експертизите по адм. дело № 1955/2023 г. по описа на Административен съд София – град и е позовал решението си на изводите по тях съставът на АССГ е допуснал съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяна на съдебното решение на това основание: Доктрината и съдебната практика са еднопосочни по въпроса досежно непосредствеността при събиране на доказателствени средства в процеса: това налага съдът сам да събере доказателствата и да реши делото именно състава, който е събрал доказателствата (2398-72-II, Сб.181). Това изискване е императивно и не може да се дерогира по взаимно съгласие на страните (65-85-I, Б IV 27). Вещите лица дават заключение по въпроси на делото, за чиито отговор са нужни специални знания, с които съдът не разполага. Носител на тези знания е вещото лице. Понеже е средство за доказване, вещото лице е допустимо при установяване на факти. Вещото лице се назначава от съда, който разглежда делото. Този съд определя задачата на експертизата. Този съд снема самоличността на вещото лице. То се явява лично пред съда и отговаря на поставените му въпроси, като носи наказателна отговорност по НК. Подобно на другите доказателства, заключението на в.л. подлежи на обсъждане в устните състезания по делото. Заключението на вещото лице е гласно доказателствено средство, като представянето му в писмена форма, не освобождава вещото лице, назначено по това дело, да бъде призовано и да се яви в открито съдебно заседание, в което да даде заключението си след предупреждение за наказателна отговорност. Непризоваването на вещото лице по конкретното дело, което да даде заключение по поставените по това дело въпроси, представлява съществено процесуално нарушение. В конкретната хипотеза, прилагайки адм.д. 1955/2023 година по описа на АССГ за сведение по настоящото, съставът на съда по адм.д. №4190/2025 година, без да е допуснал експертиза по адм.д. № 4190/20225 година, без да е изслушал вещо лице и без да е спазил процедурните правила по назначаване, приемане и разпит на вещо лице, е базирало изводите си в съдебния акт на експертизи по друго дело, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Заключението на съдебната експертиза е способ за събиране на доказателства по релевантните факти и за връзките между релевантните факти. Вещото лице излага своето заключение устно (чл. 200, ал. 2 ГПК). Изискването да го представи в писмена форма в определен от закона срок преди откритото съдебно заседание, в което заключението следва да се изслуша, обезпечава възможността на страните предварително да се запознаят с него, за да уведомят съда дали го възприемат или го намират за непълно или недостоверно с произтичащите от последното допълнителни процесуални възможности (чл. 199 - 201 ГПК). По правило, приетото от съда заключение на вещото лице е с доказателствено значение само за гражданското/административното дело, по което експертизата е допусната и изслушана. Следователно заключението по друго дело не е писмено доказателство (документ) по смисъла на АПК/ГПК. По същата причина (доказателствено значение само за гражданското дело/административното дело, по което съдът е допуснал и изслушал експертизата), установимите чрез заключението факти или връзки между факти, са без доказателствена стойност за релевантните факти по друго административно дело. Следователно установеното чрез заключението не представлява обстоятелство за релевантен факт по конкретното дело и не може да представлява факт, на който съдът по това дело да базира изводите си. 3.По отношение изявлението на процесуалния представител на дружеството, че страните нямат спор по фактите, касационният състав припомня константната практика на Върховните съдилища по процесуалните въпроси за задължението на съда да отдели спорното от безспорното чрез обсъждане на всички доказателства по делото, както и за значението на признанието на неизгоден за страната факт и за разпределението на доказателствената тежест. След като изясни предмета на спора, съдът посочва на всяка от страните от какви обстоятелства произтичат претендираните права и възражения. Съдът, разпределя доказателствената тежест между страните, като посочва на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - поради някое от основанията по чл. 154, ал. 2, чл. 155 ГПК или ако съдът приеме за ненужно доказването на признатите обстоятелства. Същите ненуждаещи се от доказване факти обаче следва да се конкретизират с нарочно определение на съда. В случая в нарушение на процесуалните правила са приети за доказани като безспорни факти, без същите да са индивидуализирани. Поради което не е изяснено, кои са безспорните, ненуждаещи се от доказване факти. Противно на това, в крайния си съдебен акт, съдът установява фактическа обстановка въз основа на недопуснати и неприети като доказателства по делото заключения на вещи лица, в пълно противоречие с правилата за събиране и обсъждане на доказателства. Предвид гореизложеното, решението на АССГ следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на АССГ за ново разглеждане. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе съда при новото разглеждане на делото в зависимост от извода му. Воден от горното, и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд