Решение № 15949 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2010 г.

Решение № 15949 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Йордан Събев Събев от гр. Търговище против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи (министъра/ът) по негово заявление вх. № ж-1329/09.02.2010 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено следното: Събев е депозирал заявление за достъп до обществена информация вх. № ж-127/07.01.2010 г. до министъра на вътрешните работи. Поискал е да му се предоставят копия от: 1. Обясненията и показанията на всички разпитани лица и свидетели дадени пред комисия..., 2/ Доклада на проверяващите /комисията/ и мотивите на същите... и 3. Други документи, свързани с негови жалби. На заявлението е отговорено с писмо изх. № ж-127/10/22.01.2010 г., подписано от зам. -министър Вучков, заместващ министъра на основание МЗ № Iз-87/20.01.2010 г. Както сам Събев твърди в жалбата си (т. 1 от нея), той не е обжалвал този отговор. Със заявление за достъп до обществена информация вх. № ж-603/19.01.2010 г., Събев е поискал от същия министър достъп до: 1.Копие от типова длъжностна характеристика, която се подписва от инспектор, който разследва икономически престъпления при РПУ към МВР, която да е валидна за 2006 и 2007 г. и 2. Юридически /правен/ отговор на зададен от Събев казус. С Решение № I-2827/29.01.2010 г. министърът е отговорил на заявлението, като е удовлетворил искането по т. 1 и е отказал на искането по т. 2. Преценил е, че в тази му част то не касае обществена информация, а изисква лично становище. Съгласно т. 2 от жалбата, Събев е получил решението "доста по-късно от дата 03.02.2010 г.", но също не го е обжалвал. Със заявление вх. № ж-1329/09.02.2010 г. Събев за трети път е поискал достъп до обществена информация. В това си заявление е преповторил дословно исканията от първите две. Отговорено му е с мълчалив отказ, предмет на жалбата, по която е образувано настоящото дело. Недоволен от мълчаливия отказ, Събев го обжалва. Моли отмяната му и връщане на делото като преписка на министъра за произнасянето по заявлението му. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Видно от развитите от него доводи в представените по делото "писмени бележки", касае се за повторно искане на предоставена на Събев обществена информация в предходните 6 месеца, поради което и на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ му е отказан достъпът до нея. Разгледана по същество, при така установеното от фактическа страна, жалбата е основателна. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.) В разглежданата хипотеза министърът не се произнася по направеното пред него от Събев искане за предоставяне на информация, въпреки че е задължен да направи това в 14-дневен срок от постъпване на заявлението (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ) с писмено решение, с което да удовлетвори искането или да откаже предоставяне на исканата информация, като изложи изрични съображения за това (чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ). Този мълчалив отказ е в противоречие със закона. Заявлението на жалбоподателя за предоставяне на информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, като съдържа посочените в текста данни и описание на исканата информация. При тези обстоятелства въпреки, че заявлението на Събев с вх. № ж-1329/09.02.2010 г. преповтаря исканията му, отправени към същия орган с предходните две заявления, входирани в МВР съответно на 07.01.2010 г. и 19.01.2010 г. на които е отговорено, министърът е длъжен да се произнесе с изрично решение, с което уважи го или мотивирано му откаже. Доводът на процесуалния представител за предоставяне на исканата информация в предходните 6 месеца е неоснователен, тъй като неговото изявление не може да замести волята на министъра. Именно като съобрази условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, вкл. и т. 3 от нея, чието наличие може да обоснове отказ за предоставяне на информация, административният орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по искането и да удовлетвори същото или да откаже да направи това, ако са налице посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ пречки. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на министъра е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната за произнасяне съобразно горните тълкувания и указания. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,