Решение № 8301 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2016 г.

Решение № 8301 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката срещу решение № 3841 от 4.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2851/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което по жалба на А. В. Д. е отменена издадена от касатора заповед № ЧР-П-43/28.01.2015 г. за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. оспорва жалбата с доводи, развити в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена. Д. е заемала длъжността началник отдел "Верификация на проекти" в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", който е закрит и функциите му са възложени на новия отдел "Мониторинг и финансово управление". На практика е извършено вътрешно преструктуриране в дирекцията, като отделите са намалени от осем на шест в рамките на нормативно непроменена численост от 214 щатни бройки. Преди структурната промяна е имало две вакантни бройки за началник отдел, а след съкращението на Д. незаетите бройки за тази длъжност са три. За да постанови този правен резултат, тричленният състав се е мотивирал, че органът по назначаването в случая е упражнил правомощията си в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и 2 от АПК, който извод се споделя от касационната инстанция. Безспорно установено е по делото, че съществувалите до датата на съкращението вакантни позиции не са премахнати, а след съкращението е премахната бройка за длъжност, чиито функции са запазени и се изпълняват от реално назначен служител. Това не кореспондира със законовата цел, а именно съкращението на длъжности и преструктурирането на административното звено да служат за оптимизацията на дейността, ръководена от министъра на икономиката. Вярно е, че за две от свободните длъжности "началник отдел" се изисква професионална област право с 5 години професионален опит и придобита юридическа правоспособност, които служителката не притежава като магистър с висше икономическо образование. Вярно е обаче и това, че тя е дългогодишен и квалифициран служител, който познава дейността на дирекцията и очевидно има управленски качества, след като по силата на заповед за вътрешно съвместителство преди съкращаването си е изпълнявала и длъжността главен директор. Не е налице и пречка Д. да оглави новосъздадения отдел "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и договаряне", бройката за чийто началник е вакантна. Освен изложеното, функциите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на Д., се констатират в значителна степен в тази за длъжността началник сектор "Мониторинг" в отдел "Мониторинг и финансово управление", която е вакантна към датата на издаване на процесната заповед. Независимо, че тази длъжност е с по-ниско длъжностно ниво и органът няма задължение да я предложи на служителката, това обстоятелство потвърждава извода, че органът по назначаването в случая не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и не е спазил целта на закона - да останат на работа по-високо квалифицираните и с по-голям професионален опит държавни служители, предвид промените в длъжностното разписание. С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,