Решение № 12774 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 24656/17.07.2025 г., постановено по адм. дело 3201/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е изменен ревизионен акт Р-22220420004772-091-001 от 29.03.2022 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП София, потвърден с Решение 953/16.06.2022г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на Д. И. Н. с [ЕГН] от гр. София за годишен и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица на ЕТ за данъчните периоди от 01.01.2016г. до 31.12.2019г общо в размер на 55163,33 лв. и лихви за просрочие общо в размер 13416,41 лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължения за годишен и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица на ЕТ за 2016г. - 106,58 лв. и лихва в размер на 53.12 лв.; за 2017г. - 552,40 лв. и лихва в размер на 219,29 лв.; за 2018г. - 1 497,51 лв и лихва в размер на 442,63 лв. и за 2019г. - 37,32 лв. и лихва в размер на 7,24 лв. В останалата му част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е незаконосъобразен. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Д. И. Н., чрез адв. Хасан, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на ревизионен акт Р-22220420004772-091-001 от 29.03.2022 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП София, потвърден с Решение 953/16.06.2022г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП. Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е отчел в съвкупност всички доказателства по делото. Съдът с оспореното решение неправилно отменя частично оспореният пред него РА. Решението е постановено в нарушение на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с §2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК. В мотивите на съдебното решение е кредитирано изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, включително досежно признати на жалбоподателя разходи. На стр. 12 от решението е посочено, че неправилно органите по приходите не са признали разходи, тъй като фактурите са издадени от дерегистрирани по ЗДДС доставчици. В тази връзка е посочено, че регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е условие за ползване на данъчен кредит по ЗДДС, но не е условие за признаване на разходи при изчисляване на данъчна основа по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. В случая съдът не е съобразил, че в хода на ревизията разходите не са признати на жалбоподателя не по причина, че доставчиците не са регистрирани по ЗДДС, а тъй като е установена липса на доказателства продаваните от лицето стоки да са придобити именно от доставчиците по представените от него фактури. При справка в информационната система на НАП е установено, че за периодите на издаване на фактурите за разходи дружествата са имали регистрирани в НАП фискални устройства, но с деклариран тип на обекта - строителни услуги, освен РИОМ ДИВА ЕООД, което е декларирало обект за търговия на дребно с мебели. Установено е, че нямат стационарни обекти, нямат обороти за периода на издаване на фактурите, не са подавали уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда /КТ/ за лица, наети на трудов договор. Мотивите на съдебното решение се характеризират с вътрешна противоречивост при преценка на доказателствата и не става ясно какви обстоятелства по делото Съдът е приел за установени. От една страна, видно от мотивите на стр. 10, абз. 5 от съдебното решение, Съдът не е кредитирал очевидно неприемливите свидетелски показания и обосновано е направил извод за недоказаност на твърденията на жалбоподателя, че е получавал суми от наложени платежи, но е предавал същите на А. Г. О., който според твърденията на жалбоподателя, е осъществявал търговската дейност. В съдебното решение е посочено: ....но не са представени документи за приемане и предаване на тези суми . В противоречие с горното, на стр. 12, абз. 7 и 8 от съдебното решение, Съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят е действал като пълномощник на А. О., ...поради което неправилно с РА получените от името и за сметка на А. О. суми са признати за доходи на Д. Н. . В нарушение на цитираните по-горе разпоредби на ГПК Съдът е приел, че въз основа на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, не може да се достигне до извод, че посочените в таблиците суми представляват доход на жалбоподателя. Подобен извод не може да бъде споделен. Като доказателство за реализирани продажби чрез ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД следва да се цени представен от куриерското дружество електронен носител, диск, с данни за изпратени и получени от лицето пратки и наложени платежи, представените от страна на куриерските дружества генерирани справки от информационната система за управление на основната им дейност. Генерирането на тези справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия /име на клиент, период на справката, офис на услугата/, като входните данни се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Изрично е посочено, че въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, поради което няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки. Отбелязано е също, че за целта са приложими разпоредбите на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Решението като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и за държавна такса в общ размер на 24 631, 30 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,