Решение № 1645 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 201/2015 г.

Решение № 1645 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 201/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2689/25.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2530/2014 г. по описа на Варненския административен съд, в частта, в която е отменен РА № 181400383/07.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 314/30.06.2014 г. на директора на същата дирекция за определен данък на Марина Лвовна Николова от гр. Русе по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 799,88 лв.; за 2009 г. в размер на 949,58 лв. и за 2010 г. в размер на 1 386,77 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване се съдържа в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Марина Лвовна Николова от гр. Русе в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да я разгледа по същество счита, че решението следва да бъде отменено като се прогласи нищожността на ревизионния акт. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд е отменил посочения по-горе ревизионен акт като незаконосъобразен, като е разгледал жалбата по същество, макар че още с първоинстанционната жалба е направено възражение за нищожност на ревизионния акт, но решаващият съд е приел, че то е неоснователно, а ревизионният акт според него е издаден от компетентен орган, тъй като и ревизията е била възложена от компетентен орган. Мотивите на съда са, че макар и повторна, свързаността на двете ревизии не обоснова приложението на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, тъй като този преходен режим според съда се отнася само до случаите, в които производството е образувано с издаване на ЗВР, но все още не е издаден ревизионен акт. След като процесния случай не е такъв, съдът е обосновал становище, че макар и отменен предходния акт по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК, ревизионният акт е сложил край на ревизионното производство, образувано с първоначалната ЗВР, както и че независимо от фактическото възстановяване висящността на ревизионното производство, то след отмяната по чл. 155, ал. 4 ДОПК, се извършва нова ревизия. Настоящият съдебен състав счита, че ревизионният акт е нищожен и не е следвало първоинстанционният съд да разглежда жалбата по същество и да го обявява за незаконосъобразен, а е следвало да прогласи неговата нищожност. Неправилно съдът макар да е приел, че ревизията е повторна, е приел, че издаденият ревизионен акт е валиден, а не нищожен, каквито са възраженията на задълженото с акта лице. Установява се от данните по делото, че ревизията е повторна след отмяна на предходен ревизионен акт. Първоначално ревизията е била възложена със заповед № 1203249/20.09.2012 г. Тази заповед е приложена по делото - в папка II от приложенията към делото, стр. 597. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. се предвижда ревизионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията да издаде и ЗОКО, с който определя органът, който да издаде ревизионния акт. Съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 01.01.2013 г. всички досегашни производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Затова неправилно съдът не е съобразил тази законова разпоредба във връзка с чл. 119, ал. 2 ДОПК и е приел, ревизионният акт е издаден от компетентен орган и е разгледал спора по същество. Макар в ДОПК да няма дефиниция на понятието висящност на производството, с оглед общите принципи, важими за административния процес под висящо производство следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт. Повторната ревизия не представлява нова ревизия, а както вече се посочи с нея се възобновява висящността на производството по издаване на друг ревизионен акт, без да се издава нова заповед за възлагане. Това не е спазено нито от приходната администрация, нито от съда и те неправилно не са приложили § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК, поради което е налице некомпетентност на органа, издал ревизионния акт, а това е тежък порок, който води до нищожност на ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна и тъй като се установи, че ревизионният акт е нищожен, следва тя да бъде обявена. В частта за разноските, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане с писмения отговор, на Марина Лвовна Николова следва да се присъдят 500 лв, . представляващи направени разноски за настоящата касационна инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, I отделение