Решение № 6877 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2011 г.

Решение № 6877 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Неделчо Славов Дерменджиев от гр. Русе против решение № 53/20.12.2010 г., постановено по адм. дело № 458/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № СЗ-1-П-57/10.08.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе в частта, с която е прекратена месечната парична помощ по чл. 9 ППЗСП, считано от 01.07.2010 г. и потвърдена с решение № 20/16.09.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Русе. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, които са поддържани и пред административния съд, че по отношение на притежаваната в съсобственост с други наследници нива няма документ за собственост, а представения договор за наем на същата не е бил подписван от него; по отношение на имота "магазин и барче" излага доводи за това, че поради липса на ток, вода и тоалетна то не може да бъде източник на доходи реално. Моли решението да бъде отменено. Ответниците по жалбата - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе и директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Русе, не са изразили становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва решението страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на Неделчо Славов Дерменджиев против заповед № СЗ-1-П-57/10.08.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе в частта, с която е прекратена месечната парична помощ по чл. 9 ППЗСП, считано от 01.07.2010 г. и потвърдена с решение № 20/16.09.2010 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Русе. Паричната помощ по чл. 9 ППЗСП е била отпусната въз основа на подадена от лицето молба-декларация за получаване на месечна социална помощ и постановена заповед № СЗ-1-П 57/03.02.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, с която е определена месечна парична помощ в размер на 47,45 лв. Мотивите на административния орган за прекратяване на помощта са, че лицето притежава недеклариран недвижим имот, който е източник на приходи, което обстоятелство не е било декларирано в подаваните молби-декларации. Подпомаганият е обжалвал тази заповед по административен ред, като със свое решение № 20/16.09.2010 г. директорът на РД "СП" - Русе е потвърдил акта в частта относно прекратяването на помощта и е отменил същия като немотивиран в частта относно лишаването от месечна помощ за срок от две години или до възстановяване на дължимите суми. При обжалването по съдебен ред Административният съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес и жалбата е допустима само в частта относно прекратяването на паричната помощ, като е прекратил производството в частта относно лишаването от парична помощ за срок от две години. По отношение на допустимата част от жалбата е приел същата за неоснователна поради следното: налице са доказателства за това, че жалбоподателят притежава идеални части от земеделска земя с площ от 24,399 дка в землището на гр. Ветово, за която има вписан договор за наем. От събраните доказателства съдът е приел за установено, че наемателят е изплащал на жалбоподателя ежегодно възнаграждение. По отношение на установеното от административния орган притежание на магазин и барче съдът е приел, че не се спори относно притежанието, а относно възможността да се получава доход от същите. От правна страна съдът е приел, че условията за отпускането на парична помощ по чл. 9 и 10 от ППЗСП изискват лицето, което получава парична помощ да не притежава движима или недвижима собственост или идеални части от такава, която може да бъде източник на доходи. Затова е приел, че жалбоподателят не отговаря на тези изисквания, поради което е потвърдил обжалвания административен акт. Върховният административен съд намира обжалваното решение за правилно, като споделя изложените в него мотиви. От събраните по делото доказателства е видно, а това не се и оспорва от касатора, че той притежава в съсобственост земеделска земя - нива с площ от 24.399 дка, находяща се в землището на гр. Ветово. От представеното писмо изх. № 40/18.11.2010 г., издадено от наемателя на имота "Мелина" ЕООД, гр. Глоджево се установява, че за стопанската година 2009/2010 г. на Неделчо Славов Дерменджиев е била изплатена сумата от 486 лв. за ползването на тази земя. По отношение на движимата вещ - метален сглобяем павилион с метални колони и ферми се установява, че с постановление от 04.11.2009 г. на ЧСИ М. Македонска същият е възложен на Неделчо Славов Дерменджиев като взискател за сумата 1700 лв. При това положение правилно административният съд е приел, че по отношение на жалбоподателят не са налице основания за предоставяне на социална помощ по чл. 9 ППЗСП. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП е предвидено, че месечната помощ се отпуска, ако лицата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1 /обитавано собствено жилище/, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. В случая наличието на такава собственост е установено от събраните по делото доказателства, поради което правилен и обоснован е изводът в обжалваното решение за липсата на предпоставки за отпускането на месечна помощ на лицето. Изложените в касационната жалба доводи и съображения са обсъдени от съда, като направените от същия изводи са правилни и се споделят от настоящия състав. По изложените съображения не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,