Решение № 2895 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2018 г.

Решение № 2895 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Дупница, подадена чрез пълномощник – адвокат М. Чомакова, против Решение № 114/16.05.2018 г., постановено по административно дело № 382/2016 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С оспореното решение е обявен за нищожен Акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ007/17.11.2016 г. издаден от старши инспектор Ц. Анастасова в отдел "МДТ" при Община Дупница, с който на основание чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ, чл. 22, ал. 2 от ЗАвПр, чл. 52, ал. 1 от Наредба № 33/1999 г., решение на ОбС – Дупница/18.07.2008 г. за допълнение на Наредбата за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането на територията на Община Дупница в тежест на "Волан Бо" ООД са установени задължения за "такса сектор автогара" за периода 01.01.2014 г. – 30.10.2016 г. в размер на 6 574, 31 лева главница. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи за това, че с процесният акт са установени неплатени задължения за такса преминаване и престой на автогара Дупница, която е публична общинска собственост, поради което е приложима разпоредбата на чл. 9б ЗМДТ, съгласно която установяването на местни такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответника по касационната жалба – "Волан Бо" ООД, чрез адвокат Димитров, оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмен отговор от 08.06.2018 г. и писмена защита от 06.02.2019 г. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е развил подробни мотиви защо приема процесният акт за нищожен, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, тъй като са съобразени с приложимия закон. По делото безспорно е установено, че дружеството "Волан Бо" ООД е имало качеството на превозвач и е изпълнявало услуга по обществен превоз на пътници по утвърдена от Община Кюстендил областна транспортна схема с маршрутно разписание по линията Кюстендил – Дупница Дружеството е ползвало автогара Дупница, стопанисвана от Община Дупница, като отделен стопански обект, нает за предоставяне на автогарови услуги за превозвачите. Съдът е направил правилен анализ на приложимите разпоредби от Закона за автомобилните пътища и от Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, съгласно които превозвачите имат задължение да ползват утвърдените по маршрутните разписания автогари, а собствениците на автогарите да допускат превозвачите до автогарите срещу заплащане. Съгласно тази нормативна регламентация, собствениците на автогари предоставят услуги, изразяващи се в преминаване, престой, предоставяне право на продажба на билети и други, които услуги се заплащат от превозвача, като начинът на формиране на цените на услуги се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта на база категоризиране на автогарите. Неправилно процесното задължение е регламентирано като такса по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, независимо, че в оспорения акт е използвано понятието "такса сектор автогара", определеното задължение с АУПОВ представлява цена на автогарова услуга – чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 22, ал. 3 ЗАвП, която се заплаща в правоотношението между конкретния общински обект и отделните превозвачи. Установяването на размера на дължимата цена за предоставените услуги във връзка с ползването на автогара от страна на превозвача, е извън предметния обхват на Закона за местните данъци и такси. Този закон, респективно регламентирания в него специален ред за установяване на местни данъци и такси е приложим само по отношение на изчерпателно изброените в чл. 1 данъци и в чл. 6 такси, сред които не попадат услугите за ползване на автогари. Правилен е изводът на съда, че вземанията на общината за автогарови услуги са частни общински вземания, тъй като не попадат под обсега на разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК и на основание чл. 163, ал. 2 ДОПК се събират по общия ред. В тази връзка правилно решаващия състав е приел, че отношенията между превозвача и общината относно заплащане на цената на предоставените автогарови услуги са облигационни, и като такива се уреждат по правилата на Закона за задълженията и договорите, в който смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд. Установяването на дължимо парично вземане на общината за предоставени автогарови услуги следва да бъде извършено по общия гражданскоправен ред, специалният ред по ЗМДТ, който е използван в случая е неприложим, което обуславя и материалната некомпетентност на издателя на процесния акт. Предвид горното, съдебното решение, с което съдът е прогласил нищожността на оспорения пред него акт, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение