Решение № 9795 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2019 г.

Решение № 9795 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по жалба на Б. Тодоров от [населено място] срещу решение № 508 от 5.12.2018 г. постановено по адм. дело № 741/2018 г. по описа на Административен съд – Велико търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалваната част от Решение № РС-284-14-040 от 11.07.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с която е установен конфликт на интереси по отношение на Б. Тодоров и е установено неподаване на декларация по чл. 12, ал. 4 от ЗПУКИ (отм.); По поддържани оплаквания за неправилност на решението поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, се претендира неговата отмяна. Подробни съображения се излагат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) - правоприемник на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията), чрез процесуалния си представител Динекова оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбaта. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира следното: С Решение № РС-284-14-040 от 11.07.2018 г. на КПКОНПИ е установен конфликт на интереси по отношение на Б. Тодоров в качеството му на директор на Дирекция "Бюро по труда" гр. Плевен за това, че е подписал насочващо писмо изх. № ESF-1111-04-11-0908/24.10.2014 г. в частен интерес на свързано с него по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); лице-съпругата му Н. Тодорова в нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. 2 от ЗПУКИ (отм.); , както и за това, че не е подал декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); във връзка с подписване на насочващо писмо изх. № ESF-1111-04-11-0908/24.10.2014 г. в частен интерес на свързано с него по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); лице-съпругата му Н. Тодорова в нарушение на чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 37 от ЗПУКИ (отм.);. По делото е установено, че със заявка за разкриване на работно място с вх. № ESF-1111-04-11-0273/15.09.2014 год на 96.10.2014 г. между Агенция по заетостта като възложител и ДБТ-Плевен и "Велев и Димитров" ООД като работодател е сключен договор ESF-1111-04-11-0252. Договорът е по Оперативна програма "развитие на човешките ресурси", проект "подкрепа за заетост" и е със предмет – възложителят предоставя на работодателя средства представляващи минимална помощ по смисъла на регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, общо в размер на 10 514, 83 лева. Средствата се предоставят за всяко наето по трудово правоотношение лице на пълно работно време за срок от 6 месеца. С платежно нареждане от 16.12.2014 г. по договора сключен на 16.10.2014 г. от ТП на АЗ на дружеството "Велев и Димитров" е изплатена сума в размер на 482, 26 лева. Видно от селектиран списък на подходящите кандидати за заемане на свободните работни места по ОП "РЧР" "Подкрепа за заетост" за длъжностите "управител на човешки ресурси" и "счетоводител" са селектирани четири безработни лица. С насочващо писмо изх. № ESF-1111-04-11-0908/24.10.2014 г. подписано от Б. Тодоров Н. Тодорова е насочена за заемане на длъжността "управител на човешки ресурси" във "Велев и Димитров" ООД. С друго насочващо писмо изх. № ESF-1111-04-11-00893/23.10.2014 г. на Директора на Дирекция "БТ" Плевен (Б. Тодоров) И. Беевски е препоръчан за свободното място на "счетоводител". Н. Тодорова е сключила трудов договор с дружеството за заемане на длъжността "Управител човешки ресурси" за периода 28.10.2014 г. до 19.12.2014 г. Съгласно данните от НБД "Население" Н. Тодорова е съпруга на Б. Тодоров. При така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, съгласно която неприключилите до влизане в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменените Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на конфликта на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред от комисията. Имайки предвид датата на издаване на Решение № РС-284-14-040 от 11.07.2018 г. Съдът е приел, че производството е неприключило, поради което следва да се приложат правилата от отменения ЗПУКИ, като актът се издава от комисията-КПКОНПИ. При извършената проверка на обжалвания административен акт първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за съответствие на решението с материалния закон във връзка с установения конфликт на интереси по повод подписването на насочващо писмо от страна на Б. Тодоров в качеството му на директор на ДБТ на съпругата му Н. Тодорова като регистрирано безработно лице насочено за заемане на длъжността "управител на човешки ресурси" във "Велев и Димитров" ООД. Развил е съображения, че по делото липсва обосноваване по кои критерии за по-високо заплатената позиция е насочена съпругата на жалбоподателя. Приел е, че е налице упражнено от Тодоров правомощие в частен интерес като това е довело до нематериална облага представляваща помощ, подкрепа и осигуряване на предимство пред останалите кандидати във връзка с процедура по получаване на работа за обявена в ДБТ свободна позиция от работодател. Налице е нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗПУКИ, а Тодоров е следвало да се отстрани от изпълнение на това си правомощие по служба, а именно подписването на насочващото писмо. Съдът е приел, че са налице всичките три предпоставки за наличието на конфликт на интереси-лице, което заема публична длъжност, частен интерес на това лице и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо публична длъжност. Подписването на насочващото писмо е извършено от лице заемащо публична длъжност, то касае предоставена трудова посредническа помощ за свързано с жалбоподателя лице, което е довело до получаване на нематериална облага за това свързано лице под формата на декларирана пред съответния работодател подкрепа за започване на работа. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен извод за законосъобразност на решение Решение № РС-284-14-040 от 11.07.2018 г. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт съдът обосновано е приел, че е налице установен конфликт на интереси като правопораждащ юридически факт. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за осъществяването на предпоставките на чл. 8, изр. 2, предл. 1-во от ЗПУКИ (отм.);. На базата на ангажираната доказателствена съвкупност касационната инстанция споделя решаващият правен извод на административния съд, че е налице нарушение на визираната законова норма, представляващо основание Б. Тодоров като директор на ДБТ гр. Плевен и лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.); да бъде субект на отговорността по ЗПУКИ (отм.);. С оглед избягването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения и контакти, а не на база законоустановени критерии, нормата на чл. 8 от ЗПУКИ (отм.); въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Представеното с преписката насочващо писмо изх. № ESF-1111-04-11-0908/24.10.2014 г. издадено от Б. Тодоров в качеството му на директор на ДБТ Плевен на съпругата му Н. Тодорова (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, те са "свързани лица"), с която същата е насочена за заемане на длъжността "управител на човешки ресурси" във "Велев и Димитров" ООД и последвалия го сключен трудов договор между Тодорова и дружеството установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение. Получаването на работа чрез подкрепа, помощ и осигуряване на предимство се субсумират в понятието "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ (отм.);. Съобразно доказателствата по делото поведението на Тодоров правилно е квалифицирано от КПКОНПИ като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага в полза на "свързано лице" (под формата на получаване на подкрепа и помощ за намиране на работа). Именно тази облага се явява израз на частния интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 с. з. В ал. 1 от посочената норма законодателят е визирал като обществено опасна дори само възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължение на лицето, заемащо публична длъжност. Според забраната на чл. 8 ЗПУКИ (отм.); Тодоров е нямал право да подписва насочващо писмо за съпругата си, т. к. по този начин е подписал акт в частен интерес. Последният се обуславя от факта, че бидейки директор на ДБТ той отговаря за насочването на безработни лица във връзка с обявените свободни работни места, т. е. същият отговаря за предоставянето на посредническа услуга, чрез която се подпомага съответното регистрирано безработно лице да започне работа. С оглед на това в конкретния случай в качеството на лице, заемащо публична длъжност за Тодоров е възникнало задължение да подаде декларация по чл. 12, ал. 4 от ЗПУКИ (отм.); и да спази изискването на чл. 19, ал. 1 от с. з. да си направи отвод поради наличие на частен интерес по конкретен повод, като се отведе от осъществяване на правомощията си по служба. Предвид изложеното като е приел наличие на конфликт на интереси по отношение на Б. Тодоров Административен съд Велико Търново е постановил акта си в съответствие с приложимия закон. При липса на релевираното касационно основание оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид заявеното от ответника на касация искане за присъждане на разноски, в полза на КПКОНПИ се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение