Решение № 14083 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2015 г.

Решение № 14083 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3867/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бюкор"ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", бул. "България"№ 81а, ет. 2, подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Пламен Борисов при АК - Перник, против решение № 36/17.02.2015 г., постановено по административно дело № 256/2014 г. по описа на Административен съд -Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № 140 от 17.12.2013 г., издаден от директора на дирекция"Местни приходи", потвърден от кмета на община Перник с решение изх. № 14/ММО-192-1 от 13.03.2014 г. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Перник, в писмен отговор до съда, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на "Бюкор"ЕООД срещу Акт за прихващане или възстановяване № 140 от 17.12.2013 г., издаден от директора на дирекция"Местни приходи", потвърден от кмета на община Перник с решение изх. № 14/ММО-192-1 от 13.03.2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че след като вече е платил своето задължение за ТБО за 2011 г., то е незаконосъобразно да се коригира неговия размер след отмяната на решение № 695 по протокол № 1 от 25.01.2011 г. на Общински съвет Перник, в частта, отнасяща се до определяне на размера на ТБО /Решение № 695/. Според АС Перник законосъобразно органите по приходите са приели, че след отмяната на решението на ОбС следва да намери приложение хипотезата на чл. 66, ал. З ЗМДТ, съгласно която, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на ТБО за текущата година, таксата следва да се събере на база действащия размер към 31 декември на предходната година. Така мотивиран съдът е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. По делото не е спорно, че през процесния период Община Перник е осъществявала услугите, за които се заплаща ТБО, както и че процесният имот е собственост на търговското дружество. Не е спорен и въпросът, че ТБО е била заплатена, като размерът на таксата е бил определен съобразно решение № 695. Безспорен е и фактът, че решение № 695 е било отменено с влязъл в сила съдебен акт. Спорен е въпросът дали при вече платено задължение за ТБО, определено съобразно решение на ОбС, което в последствие е било отменено, размерът на ТБО следва да се коригира съобразно решението на ОбС за предходната година. Отговорът на този въпрос е положителен. Решението за отмяна на общ административен акт има конститутивно действие, което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения. То важи не само между страните по делото. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки. Разпоредените с акта права и задължения отпадат с обратна сила. Следователно при отмяната на решението на ОбС следва да намери приложение хипотезата на чл. 66, ал. З ЗМДТ, като таксата следва да се коригира на база действащия размер към 31 декември на предходната година - 2010 г. Ето защо като е приел издадения АПВ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата АС - Перник е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Предвид изложеното постановеното от Административен съд -Перник решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважи, тъй като същият не е бил представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Видно от доказателствата по делото писменият отговор е подписан и подаден лично от кмета на община Перник, а не от негов процесуален представител - юрисконсулт. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение