Решение № 15666 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12634/2012 г.

Решение № 15666 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12634/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на Белчо Донев Белев, от гр. Варна за отмяна на влязлото в сила определение № 5009/28.09.2011 г. по адм. д. № 324/2011 г. на Административен съд Варна. Ответниците по молбата за отмяна началникът на РДНСК - Североизточен район - Варна чрез своя пълномощник и Катя Кирилова Борисова намират молбата за отмяна на неоснователна. Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С влязлото в сила определение, чиято отмяна се претендира, е прекратено производството по делото пред първоинстанционния съд поради заявено писмено оттегляне на жалбата от пълномощника на жалбоподателя Белев. Определението е оставено в сила с определение № 16424/13.12.2011 г. по адм. д. № 14361/2011 г. на Върховния административен съд. Претендира, че са налице основанията на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В подкрепа на тази теза не се представят никакви доказателства. Представените такива, а именно писмо № 94-00-0036/26.01.2011 г. на Министерство на културата и писмо № РО-550-00-662/29.04.2005 г. на началника на РДНСК, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.05.1976 г. и писмо от 19.10.1995 г. от "Лазур" ЕАД-Варна не са изобщо относими към самия съдебен акт, чиято отмяна се претендира-прекратителното определение. Претенцията за отмяна на постановеното прекратително определение пък се променя в претенция за отмяна на административния акт. Твърденията са, че незаконната част на строежа не е извършена от молителя. Всички тези доводи са допустими в инстанционното производство по проверка на административния акт, но са неотносими към извънинстанционния контрол на съдебните актове, какъвто е отмяната. Поради това не са налице обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Твърденията на молителя в молбата за отмяна са, че оттеглянето на жалбата от неговия пълномощник е извършено без негово съгласие. Доказателства в тази насока не се сочат. Следва да се подчертае и, че по принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт, нито е наведено твърдение от молителя в такъв смисъл. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав