Решение № 4798 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2015 г.

Решение № 4798 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), гр. София, срещу решение № 15664/22.12.2014 г. на Четвърто отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 10218/2013 г., с което по жалба на "Вентус България" ЕООД, гр. Варна и "Лонг ЕМ" ООД, гр. Каварна е отменено Решение № Ц-19/28.06.2013 г. на ДКЕВР в частта му по раздел I, т. 11. Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни аргументи за така заявените пороци моли решението да бъде отменено изцяло и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата на двете дружества да бъде отхвърлена. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа така подадената касационна жалба и моли да бъде уважена. Ответниците - "Вентус България" ЕООД и "Лонг ЕМ" ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка, както и при вземане предвид становището на вещото лице. Претендират направените по делото разноски. Заинтересованата страна "Енерго Про-Продажби" АД не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на ВАС, тричленен състав за правилно и законосъобразно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 15664/22.12.2014 г. на Четвърто отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 10218/2013 г., по жалба на "Вентус България" ЕООД, гр. Варна и "Лонг ЕМ" ООД, гр. Каварна е отменено Решение № Ц-19/28.06.2013 г. на ДКЕВР в частта му по раздел I, т. 11, а делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението на ДКЕВР в оспорените части е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на регулаторния орган по чл. 32, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗЕВИ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт и са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на преференциалните цени и техните стойности. Спазена е и разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като видно от материалите по делото, ДКЕВР е обсъдила обясненията и възраженията на дружествата, като е развила доводи кои от тях приема за основателни и кои не. За да отмени решението на ДКЕВР в оспорената част, решаващият съдебен състав е констатирал противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на Закона за енергетиката при определяне от ДКЕВР в раздел I, т. 11 от оспореното решение на преференциалните цени, които са формирани при нарушение на нормативните изисквания и на изискванията за създаване условия за стимулиране и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за насърчаване и разширяване на производството на електрическа енергия от такива източници. По този начин не са осъществени и целите, предвидени в чл. 2 от ЗЕВИ. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа на изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Тричленният състав на ВАС правилно е установил, че с решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., по Протокол № 93 от 28.06.2013 г. по т. 1 от дневния ред, ДКЕВР е определила, считано от 1.07.2013 г. преференциални цени за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници и от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт без ДДС в 39 точки. Решението на ДКЕВР е прието след проведеното на 13.06.2013 г. обществено обсъждане и след обсъждане на постъпилите след това предложения и възражения на заинтересованите лица и техните организации. Основните фактори, използвани за определяне на цените на електрическата енергия, произведена от ВЕИ са: размерът на инвестиционните разходи, вкл. разходите за присъединяване към съответната преносна или разпределителна мрежа, нивото на експлоатационните разходи, капиталовите разходи, в т.ч. разходите за амортизация, определени на основата на среден полезен технико-икономически живот на активите и възвръщаемостта. Преференциалните цени отразяват вида на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за жалбоподателите в първоинстанционното производство е налице правен интерес от оспорване на решението на ДКЕВР, в частта му по раздел I, т. 11. С този административен акт ДКЕВР, на основание чл. 32, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници е определила, считано от 1.07.2013 г., преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници и от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, без ДДС. Адресат на оспорената част от решението са вятърните електрически централи (ВтЕЦ) с инсталирана мощност над 1 МВтч. Дружествата са представили писмени доказателства, удостоверяващи наличието на правен интерес от обжалване на решението - договори за изкупуване на електрическа енергия № 328 от 21.02.2013 г. и № 154 от 19.07.2010 г., договори за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от 14.04.2010 г. и от 29.07.2010 г., сключени с "Е. ОН България мрежи" АД, ведно с анекси към тях, разрешение за ползване № ДК-07-СИР-18/12.07.2010 г. и № ДК-07-СИП-162/27.12.2012 г. По този начин двете дружества са удостоверили, че с издаването на административния акт пряко и непосредствено се засягат техни права и законни интереси. Неоснователно е релевираното от касатора възражение за допуснато нарушение на материалния закон (в частност ЗЕ и ЗЕВИ) от тричленния състав на ВАС при постановяването на обжалваното решение. Насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ е един от приоритетите на Европейския съюз /ЕС/, като това изрично е посочено в чл. 194в от Договора за функциониране на Европейския съюз /ЕС/ и в Директива 2009/28/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от ВЕИ и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. В Директивата е заложен минимален процент "зелена енергия", който трябва да постигне всяка от държавите-членки, като за България той е фиксиран на 16% до 2020 г. За целта са предвидени механизми за насърчаване на производството от ВЕИ. Задължението за изкупуване на енергия, произведена от ВЕИ по преференциални цени представлява схема за подпомагане, по смисъла на чл. 2, б. "к" от Директивата. В България задължението за изкупуване на енергия, произведена от ВЕИ по преференциални цени е въведено със Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ, преференциалните цени за енергия от възобновяеми енергийни източници се определят по реда на съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а именно Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от същата предвижда, че преференциалните цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МВт се определя като се вземат предвид следните ценообразуващи фактори: инвестиционни разходи; нормата на възвръщаемост; структурата на капитала и инвестицията; производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси; разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорт; разходите за труд и работна заплата и другите експлоатационни разходи. Разпоредбата на чл. 31 ЗЕ предвижда, че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране ДКЕВР се ръководи освен от принципите по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ и от принципите: цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, както и цените да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Освен това цените следва да включват невъзстановяемите разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен пазар, разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, свързани със сигурността на снабдяването, както и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, включително и за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на потребителите, доставка и поддържане на резервите от гориво, ремонти амортизации, съхраняване и преработка. При тази нормативна уредба, при определяне на преференциалните цени за изкупуване на електроенергия, произведена от ВЕИ, ДКЕВР следва да се ръководи от посочените в националното законодателство принципи и прогласената от Директива 2009/28/ ЕО цел за насърчаване на производството на посочената енергия. Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), липсват конкретни данни за определяне от страна на ДКЕВР на приетите размери на инвестиционните и експлоатационни разходи при определяне на преференциалните цени по обжалваните части от процесното решение. В резултат на това не може да се приеме, че включените разходи при определяне на преференциалните цени отразяват действително необходимите и достатъчни разходи за изграждане на инвестицията и за нейната последваща експлоатация. Установено е и неточно прилагане на приетия от комисията индекс на инфлация от 2% при ежегодно актуализиране на експлоатационните разходи. Цената на привлечения капитал е икономически обоснована чрез статистика на БНБ, без да е посочено как е определена пазарната рискова премия, отчетен ли е специфичният риск за България, за какъв вид дейност се отнася бета на активите. На вещото лице не е предоставена информация за изходните данни, на база на които са определени стойностите на разходите. Поради това вещото лице не може да провери дали включените разходи при определяне на разглежданите цени са икономически обосновани. В решението не са взети предвид невъзстановяеми разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен пазар, както и разходи, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, свързани със сигурността на снабдяването. Не е дадена обосновка за признатия полезен живот на активите за видовете възобновяеми източници и различни технологии. Експлоатационните разходи не са обосновани, тъй като не става ясно какви видове разходи и с какви стойности формират техния размер. По отношение на експлоатационните разходи не е посочена сравнителна база и не са налични подробни отчетни данни за няколко централи с този капацитет, с които да се извърши сравнението. Актуализацията на експлоатационните разходи, оборотният капитал, регулаторната база на активите, среднопретеглената норма на възвръщаемост не са правилно изчислени за целите на оспореното решение. Следователно, размерът на преференциалните цени е определен въз основа на неправилно установени ценообразуващи фактори, при неверни изходни данни. Заключението не експертизата не е оспорено по надлежния ред пред първата инстанция, като представителят на касатора не е задал нито един въпрос на вещото лице по представеното заключение, нито е изразил каквото и да е възражение. Касационните доводи по естеството си представляват именно оспорване на експертизата. Недопустимо е обаче това да се прави пред касационната инстанция. Действително, съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата, стойностите на посочените в ал. 1 ценообразуващи фактори се определят от комисията на основата на официални източници и на международния опит, но те следва да се коригират в съответствие със специфичните за Република България обстоятелства. Дори да е вярно твърдението на касатора, че използваните от него източници на информация, изброени в оспореното решение, са публикувани в интернет, това не означава, че е доказан техният официален характер или че те са такива, които отразяват международния опит. Освен това цитираните доказателства не са представени в превод на български език по делото, за да може съдът да направи изводи въз основа на тях. Обстоятелството, че решението е изготвено въз основа на експертен доклад само по себе си не доказва законосъобразността на оспорения акт. Оспорването на решението имплицитно включва оспорване на доклада, въз основа на който то е изготвено. Единственият начин съдът да провери верността на фактическите изводи в доклада е чрез използване на специалните знания на вещо лице, каквото е било назначено в процеса. Самият факт, че на него и на съда не е предоставена необходимата информация на български език за изготвяне на заключението, означава че касаторът е създал пречки за процеса на доказване, които имат за своя последица посочената в чл. 161 ГПК - съдът приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Не на последно място, прилагането на чл. 21, ал. 2 от Наредбата следва да се извършва от ДКЕВР при съобразяване на основните принципи, залегнали в ЗЕ, ЗЕВИ и съобразно целите на Директива 2009/28/ ЕО, посочени по-горе в мотивите. От оспореното решение е видно, че касаторът се е стремил да се придържа към Наредбата, без да я приложи в съответствие с посочените принципи и цели. По изложените съображения, подадената жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение на тричленен състав на ВАС като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касация не са заявили претенция за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия,