Решение № 9817 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2013 г.

Решение № 9817 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 5557 от 19.08.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 3675/2012 г. С обжалваното решение по жалба на Петър Крумков е отменено уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4768 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се остави в сила обжалвания административен акт. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - Петър Крумков не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административиня съд е отказът на изпълнителния директор, обективиран в уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4768 от 2.10.2011 г. за финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата за национални доплащания за площ (СНДП) и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2), за 2010 г. Отказано е изцяло заявеното финансово подпомагане. Отказът е обоснован с установена недопустима площ за подпомагане за всеки един от декларираните парцели. Установяването е в резултат на извършени кръстосани проверки чрез пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). По СЕПП е установено за 9 парцела недопустима за подпомагане площ от общо 1,78 ха. По СНДП за 5 парцела, които са част от 9-те по СЕПП, недопустима за подпомагане площ общо от 1,33 ха, а по НР2 е установена недопустима за подпомагане площ общо от 1,76 ха по 8 от 9-те парцела, декларирани по СЕПП. В проценти, над декларираната площ е установена, както следва 21,68 % по СЕПП, 22, 2 % по НДП и 23,13 % по НР2. Във връзка с установеното е определена и санкционираната площ на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009, както следва - 8.21ха по СЕПП, 5,99 ха НДП и 7.61 ха по НР2. Административният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, но е с порок във формата поради липса на мотиви, както и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е нарушен материалния закон. Съдът е преценил като основателно възражението на жалбоподателя, че в административния акт не са изложени фактическите основания за издаването му. Съдът е приел, че след като при извършената кръстосана проверка са открити данни за нередности е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки с оглед установяването на действителните факти от значение за случая, вкл. и проверка на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. Направен е извод, че след като не е извършил тези действия, административният орган не е изяснил в пълна степен верността на установените несъответствия, нито причините довели до тях. Също така съдът е посочил, че е установено от съдебно-техническата експертиза, че парцел 80491-304-1-1 с площ от 0.6 ха е изцяло стопанисван от жалбоподателя и не съществуват никакви основания за изключването му от допустимия слой за подпомагане. Въз основа на заключението съдът е приел, че разликата между декларираната и определената площ, а оттам и процентното съотношение на недопустимата площ е неправилно изчислена. Решението е правилно. Изводът на административния орган, че земеделският производител е заявил площи, които не стопанисва е необоснован. Административният орган не е изложил конкретни фактически констатации и съображения за този извод. Основателен е извода на административния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Към посоченото от административния съд следва да се добави и следното. Ответникът не е оказал необходимото съдействие на заявителя при подаване на заявлението, да му предостави и актуален графичен материал, посочващ местоположението и границите на заявените площи, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и чл. 12,§ 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. и чл. 32, ал. 2 и 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 12 § 4, алинея втора от Регламент № 1122/2009 променената площ на референтния парцел е основание за корекция на предварително изготвения формуляр. По аргумент от тази разпоредба следва, че в случай, че е налице промяна в референтните парцели, тя следва да е известна на заявителя към момента на подаване на заявлението, за да може той дасе съобрази с промяната. В конкретния случай е установено, че окончателният специализираният слой "Площи, допустима за подпомагане" за кампания 2010 г. е предаден на ДФЗ-РА на 21.06.2011 г. т. е. след подаване на заявлението. По тази причина, заявителят не е имал обективната възможност към датата на подаване на заявлението, да се съобрази с окончателно определения размер на допустимите площи за подпомагане относно заявените от него парцели. За да откаже финансовото подпомагане, административният орган е определил процента на наддекларираната площ по чл. 58 от Регламент 1122/2009 и на същото правно основание е определен размера на санкционираната площ. Според настоящия съдебен състав, административният орган е приложил необосновано, поради което и неправилно чл. 58 от посочения регламент. Видно от разпоредбата е, че тя е приложима при "група култури". Липсват мотиви на административния орган дали тази предпоставка в случая е налице. Също така липсват съображения на органа, защо приема, че в случая е налице свръхдеклариране. От друга страна, не във всички случаи на свръхдеклариране се прилагат намаленията и изключванията по чл. 58 от Регламента, който извод следва от съображенията към регламента. Съгласно съображеприемание 75 от регламент в случаите на задълженията за кръстосано спазване намаленията и изключванията могат да се прилагат, само когато земеделският производител е действал небрежно или умишлено. Липсват изложени мотиви от административния орган по този въпрос. Какво проема, че е поведението на заявителя - небрежно или умишлено и защо. От друга страна, основателен е изводът на съда, че процентното съотношение на недопустимата към определената площ е неправилно изчислена. Към съображенията на съда по този въпрос следва да се добави и следното. Не става ясно, защо органът в последната таблица от акта си сочи, че: декларираната площ по СЕПП е 9,99 ха, когато сборът от площите на декларираните парцели по СЕПП (първата таблица от акта) е 6,27 ха; декларираната площ по НДП е 7,32 ха, когато сборът от площите на декларираните парцели по СНДП (втората таблица от акта) е 3,6 ха; декларираната площ по НР2 е 9,37 ха, кагато сборът от площите на декларираните парцели по тази програма (таблица трета от акта) е 5,65 ха. По всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилен крайният извод на административния съд за незаконосъобразност на отказа, обективиран в уведомителното писмо. Решението е правилно и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се потвърди. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд