Решение № 9622 от 30.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2023 г.

Е. Д. М. е подал касационна жалба против решение 2276 от 05.04.2023г. по адм. дело 11152/2015г. по описа на Административния съд София-град, с което са отхвърлени предявените от него против Министерството на правосъдието искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както следва: иск за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществена вреда, причинени на 16.11.2015г. от престоя му в ареста, находящ се в сградата на Софийския градски съд на адрес: гр. София, бул. "Витоша" 2; иск за сумата 10 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането, причинени на 09.12.2015г. от престоя му в ареста, находящ се в сградата на Софийския градски съд на адрес: гр. София, бул. "Витоша" 2. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено със съответните законови последици. Министерството на правосъдието не е взело становище. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че на датите 16.11.2015 г. и 9.12.2015 г. Е. Д. М. е конвоиран до сградата на Съдебната палата в София за участие в съдебни заседания. До започването на делата. той престоял в помещение за временен престой и изолация на 16.11.2015 г. - за времето от 7, 50 часа до 10,40 часа и на 9.12.2015 г. - за времето от 8.00 часа до 10.00 часа. От правна страна съдът приел, че исковете са насочени срещу надлежен ответник. До изменението на чл.130а на Конституцията на Република България съгласно Държавен вестник, брой 100 от 18 декември 2015 г. имуществото на съдебната власт се управлявало от министъра на правосъдието. Местоположението и видът на помещенията за временен престой и изолация на задържани се определяли при проектирането на обектите на съдебната власт. Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба 4 от 10 януари 2008 г. инвестиционният проект на обект на съдебната власт се приемал от експертен технически съвет при министъра на правосъдието. Поддръжката на хигиенните условия в такива помещения била задължение на органите/длъжностните лица, които са отговорни за стопанисването на сградата. Съдът посочил, че съгласно чл. 388, ал. 1 от Закона за съдебната власт (в редакцията съгласно ДВ,бр.33 от 30 април 2009г.) министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. Съдът изложил мотиви, че не се установявали незаконосъобразни бездействия от страна на ответника, които в пряка и непосредствена причинна връзка да са довели до твърдените от ищеца негативни преживявания. От длъжностни лице на юридическото лице били предприети законни действия в съответствие с нормативно установените изисквания за охраняването на лицето в помещенията за временен престой и изолация, а продължителността на престоя не би могъл да доведе до засягане на психическото и здравословното състояние на ищеца, както се твърдяло в исковата молба . Тъй като исковете не покривали фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, административният съд ги отхвърлил като неоснователни. Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата и доводите на страните и е анализирал приложимата правна уредба. Предявените искове са с правно основание чл.1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Административният съд е направил правилен извод, че по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, което да е довело до възникването на неимуществени вреди за ищеца. Без оглед на останалите относимите по спора обстоятелства, по делото е установено, че Е. М. не е имал дълъг престой в помещението за временен престой и изолация, което изключва възможността да са му причинени твърдените от него физически страдания и рискове за здравето му, както и уронване на човешкото му достойнство. На следващо място, щом проектът на сградата е бил приет и одобрен по съответния ред и ползването й е разрешено от компетентните органи, не може да се приеме, че помещението, в което пребивават задържаните лица, не отговаря на строителните правила и норми. Що се отнася до поддържането на хигиената в помещението, тя е задължение на органа на съдебна власт, на който е възложено стопанисването и поддържането на сградата, а не на Министерството на правосъдието.. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд