Решение № 2693 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2013 г.

ВАСV отделение25.02.2014 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 504/5.03.2013 г. по адм. дело № 1770/2012 г. на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2693 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Михаил Красимиров Менашки, жив. в гр. Бургас, срещу решение № 504/5.03.2013 г. по адм. дело № 1770/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № з -2066/6.08.2012 г., издадена от директора на ОДМВР - Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОД на МВР - Бургас, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 7 пр. 2 и т. 8 от ЗМВР, чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, е издадена от компетентния орган по чл. 228, т. 3 от ЗМВР, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването й. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят в периода от месец март 2012 г. до месец май 2012 г. е разпространявал неистински годишни винетни стикери за 2012 г. за леки автомобили и е използвал неистински винетен стикер за 2012 г., поставен на личния му лек автомобил, което е станало достояние на голяма група лица, видно от приложените към дисциплинарната преписка доказателства и доказателствени средства от ДП № 80/2012 г. на ОСО при ОП- Бургас. Съдът е посочил, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства установяват, че на 27.08.2011 г. жалбоподателят е използвал служебното си положение на дежурен полицай в оперативно - дежурна част на РУП Несебър и е укрил подаден срещу него сигнал, с което е възпрепятствал извършването на проверка. С първото деяние Менашки е нарушил разпоредбите на т. 7, т. 8 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР и е осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Второто деяние се квалифицира като неизпълнение на заповедите и разпорежданията на прекия ръководител и на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР и използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт и доверие по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение второ и т. 8 от ЗМВР. При реализиране на дисциплинарната отговорност, наказващият орган е отчел тежестта на извършените нарушения, настъпилите последици, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение по време на службата и законосъобразно е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Дисциплинарната и наказателната отговорност са самостоятелни и се реализират в отделни производства. В настоящето производство съдът е изследвал доказателствата и доказателствени средства, събрани по време на дисциплинарното производство и надлежно приобщени към него, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР. Изводът му за осъществяване на описаните в заповедта деяния се подкрепя от обясненията на самия жалбоподател както относно извършените от него действия по отделянето на постъпилата срещу него жалба, така и относно винетките, коите е купувал и продавал на занижена цена, така и от обясненията на Николай Събев, Живко Стоянов, Деян Банков от дисциплинарното производство, приобщения протокол за изземване на винетен стикер от личния автомобил на жалбоподателя и експертната справка за неговата неистинност. Правилна е преценката на съда за липса на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, като е отговорил на всички оплаквания на жалбоподателя. Повтарянето им в писмената защита не ги прави касационни основания, тъй като не представляват твърдения за пороци на съдебното решение. Съдът правилно е квалифицирал деянията и е приложил цитираните от него материалноправни норми, съвпадащи с правното основание на издадената заповед. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1