Решение № 15308 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7725/2009 г.

Решение № 15308 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7725/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Лефтеров Ценов срещу решение от 6.04.2009 г. постановено от Административен съд Монтана, III-ти състав по адм. д. № 737/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът кмета на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Каменка Кирилова Бошнякова, Цветанка Симеонова Петкова и Надя Симеонова Мутафова с писмено становище мотивират доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Вергиния Нонкова Илиева не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 2985 от 3.11.2008 г., с която кмета на община Монтана е отказал на ползвателя Петър Лефтеров Ценов да придобие собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот от 600 кв. м., съставляващ инд. № 202.051 по помощния план на м. "Мало поле", землището на гр. Мотана. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспорващия не е представил документ, удостоверяващ предоставено право на ползване, който е изискуем съобразно разпоредбата на § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че приложеното удостоверение не се ползва с придадената от тази разпоредба доказателствена сила, тъй като не съдържа дата на издаване, ред по който е предоставено ползването, както и не е подписано от надлежен орган - кмета съответната община. При тези изводи относно изпълнение на комулативните предпоставки за признаване на правото на трансформация на право на ползване в право на собственост, съдът е приел, че оспорващият не е доказал в административното производство надлежно предоставяне на право на ползване и то по ред, предвиден в разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не са били налице всички предпоставки за уважаване на направеното искане. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения отказ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав обхващащ различни предпоставки в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на ограниченото вещно право - правото на ползване върху земеделската земя. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове, изброени примерно в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд след анализ на представените по административната преписка доказателства обосновано е приел, че в настоящия случай липсва документ за надлежно учредено право на ползване. За да докаже качеството си на легитимиран ползвател Петър Лефтеров Ценов се е позовал на удостоверение № 3324 (без дата на издаване) в което е посочено, че му е предоставено право на ползване върху празно място от 700кв. м. в землището на гр. Монтана, м. "Тировете". Този документ е подписан за кмет със запетая без да е установено от кого и в какво длъжностно качество. Отделно от това, в удостоверението не е отразено на какво основание се предоставя правото на ползването, т. е. по силата на кой от актовете, визирани в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая дори не е безспорно установено дали имота е предоставен по силата на някой от изброените нормативни актове, след като приложеното удостоверение е без дата. При всички положения, за да се признае правото на трансформация на право на ползване в право на собственост по привилегирования ред на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползване трябва да е било предоставено преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тъй като с § 4 от ПЗР на с. з. то се прекратява. В този смисъл описаният документ представлява косвено доказателство за фактическо ползване на имота, но не може да замести липсата на първичен документ, удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. Неотносимо за изхода на спора е и обстоятелството, че в представения списък от 1983 г. за раздадени парцели от 400 кв. м. за отглеждане на животни в м. "Орехите" фигурира името на жалбоподателя. Този списък не може да се приеме за годно доказателство, тъй като не е ясно кой е негов съставител, за да се определи дали представлява официален или частен документ. Неотносимо е и представеното решение на ИК на ОНС от 1981 г. за картотекиране на слабо продуктивни и маломерни земи за раздаване по смисъла на ПМС № 1/1981 г., тъй като и това писмено доказателство не удостоверява предоставено право по този ред именно за жалбоподателя. Обосновани са правните изводи на решаващият съд досежно преценката на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства. В случая заключението на СТЕ относно предоставено право на ползване е изградено на базата на разсъждения и предположения, поради което правилно съдът е преценявал само безспорните доказателствени средства, тъй като в случая става реч за доказване на предоставено ограничено вещно право и то по предвиден специален ред. При така установената фактическа обстановка законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е легитимиран ползвател по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно без правно значение е дали са налице останалите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост в хипотезите на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно административният съд не е обсъждал събраните в тази връзка доказателства и само на основание липсата на надлежно учредено право на ползване е отхвърлил оспорването. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение