Решение № 219 от 3.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 818/2018 г.

Решение № 219 от 3.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 818/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски С касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Г. Ц. от В. адв. П. Д. от АК-В. се обжалва решение № 112 от 18.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 152/2018 г. от Апелативен съд-Варна с доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и искане за неговото изменяне с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието му лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частният обвинител М. Н. М. лично и чрез повереника му адв. А. Т. от АК-С. оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият А. Ц. лично и чрез защитника си адв. Д. поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея доводи и отправеното искане. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: След проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, с присъда № 39 от 18.12.2017 г. по НОХД № 314/2017 г. Окръжен съд-Силистра е признал подсъдимия А. Г. Ц. от В. за виновен в това, че на 23.04.2017 г. в [населено място], област Силистра, при управляване на МПС – лек автомобил марка "Мерцедес", модел "МЛ 500-4-матик" с [рег. №], в пияно състояние е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. К. М. от [населено място], [област] и на основание чл. 343, ал. 3, б. "б", предл. 1-во вр. ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл. 343г от НК го е лишил от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – право да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 967, 28 лева. Постановено е лекият автомобил и регистрационният му талон да бъдат върнати на представителя на търговското дружество-техен собственик. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Д. в частта й относно начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода и досежно размера на наказанието по чл. 343г от НК с доводи за явна несправедливост на наложената на подсъдимия кумулативна санкция и искане за изменянето й и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и намаляване на размера на кумулативно предвиденото наказание до размер от 2 години. С решението си, предмет на настоящата касационна проверка, Апелативен съд-Варна е изменил обжалваната присъда, като е признал подс. Ц. за невинен да е допуснал в пряка причинна връзка за настъпването на ПТП и нарушения на правилата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и го е оправдал по това му обвинение, а в останалата част е потвърдил присъдата. Касационната жалба на защитника на подсъдимия визира справедливостта на неговото осъждане с отправяне отново на искане за изменяне на решението в частта относно наказанието лишаване от свобода с претенцията за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба, срещу подлежащ на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт и като такава за допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: На първо място следва да се посочи, че ангажираното с жалбата касационно основание е само по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което определя съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК рамките на настоящата касационна проверка, като не се оспорват признатите и приети за установени факти по делото и правилното приложение на материалния закон. Това уточнение се налага от констатацията на ВКС за допуснатата от окръжния съд фактическа грешка в мотивите на присъдата му с изписване на правната квалификация на деянието по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК, при правилно посочената в диспозитива на присъдата, в началото на мотивите към нея и при излагане на правните си изводи тази по чл. 343, ал. 3, пр. 1-во, б. "б" вр. ал. 1, б. "в" от НК. Не се спори относно допуснатото от подс. Ц. нарушение на правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движението му в населеното място със скорост от 106, 90 км/ч, значително превишаваща разрешената от 50 км/ч и явяваща се несъобразена, станала причина за допуснатото от него ПТП наред с повлияването му от употребения от него алкохол в концентрация 2, 46 промила, при което е причинил смъртта на майката на частния обвинител М. М. Г. М.. Тази грешка не повлиява на яснотата на волята на съда по фактите и приложимото право и не е основание за намеса на касационната инстанция. Тя не е констатирана от апелативния съд, който законосъобразно е утвърдил правилната правна квалификация на деянието, фокусирайки се върху наведеното му във въззивната жалба на защитника и във възражението на повереника на частния обвинител единствено оплакване за явна несправедливост на наложените на подс. Ц. кумулативно предвидени за престъплението наказания. Развити и пред апелативния съд, наведените наново в касационната жалба от защитника доводи за неправилност и на въззивния съдебен акт в осъдителната (потвърдителната) му част са получили задълбочен и законосъобразен отговор. Като акцентира върху младостта, чистото съдебно минало, добрата характеристика, трудовата заетост и усилията на подс. Ц. за повишаване на квалификацията му, наред с изразеното от него съжаление и проявена критичност за извършеното, защитникът настоява за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Тези обстоятелства обаче не са останали вън от вниманието на въззивния съд. В противовес на тези доводи съдът с основание е ценил като отегчаващи вината му обстоятелства тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение при управляването на автомобила с над два пъти превишаваща разрешената за населеното място скорост и в пияно състояние в тежката степен на алкохолно опиване, много над изискуемото се за възприетото квалифициращо като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелство, установено при вземане на кръвната проба в 18 часа, часове след ПТП. Безспорно е също, че превишената скорост по начало е и несъобразена с пътните условия, а в случая при шофирането с установената скорост пияният водач Ц. обективно си е отнел възможността своевременно и адекватно да реагира на наличната опасност за движението му от правомерно пресичащата пътното платно Г. М.. В това отношение, извършената от апелативния съд корекция с оневиняването му за допуснати нарушения на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП не е достатъчно да повлияе съществено на извода на съда за завишената обществена опасност на деянието и на дееца. Не без значение е механизмът на протичане на ПТП, при което е могло да се причини много по-тежък вредоносен резултат, извън причинената смърт и сериозната повреда на двете МПС, при установеното от св. Г. "натоварено движение" по пътя. Въз основа на тези обстоятелства съдът е извел благоприятния за подсъдимия извод за смекчената форма на вината му, което има своето отношение към индивидуализацията на наказанието. Правилно е отхвърлено възражението на защитника пострадалата М. да е допринесла с поведението си на пътя за настъпването на ПТП с фаталния за нея резултат. В крайна сметка въззивният съд е стигнал до извод за наличието на лек превес на отегчаващите над смекчаващите вината на подс. Ц. обстоятелства и не се е съгласил да намали снизходителното според него наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, постигнато след редукцията му на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, както и лишаването му от право да управлява МПС за срок от 3 години. Занимал се е и с възможността за отлагане изпълнението на лишаването от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и убедително е отказал да го стори. ВКС също намира, че при така анализираните обстоятелства, относими към изследването за наличие на предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, отказът на апелативния съд да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода е правилен и законосъобразен и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. ал. 5, т. 1 от НПК. Позоваването в тази насока на изолирано решение на касационната инстанция е неоснователно, доколкото не е съобразено с конкретните факти по делото. Заявената от подсъдимия в съдебното заседание критичност към извършеното от него не допринася за извод, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е необходимо да го изтърпява ефективно в затвора. Касационният състав намира, че това е необходимо както за по-осезателното въздействие върху него, така и в отговор на налагащата се обществена нетърпимост към подобни престъпни прояви на пътя. Жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение