Решение № 5015 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6/2018 г.

Решение № 5015 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Русе и от [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. [населено място], против решение № 24 от 30.10.2017 г., постановено по адм. д. № 247 по описа за 2017 г. на Административен съд – Русе, с което е отменено решение № РУ-65-ПР/2015 г. на Директора на РИОСВ-Русе и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искане вх. № АО-747/18.03.2015 г. на [фирма], гр. [населено място], за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС.

В касационната жалба на Директора на РИОСВ – Русе са изложени съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 82, ал. 5 във вр. с чл. 93, ал. 4, т. 1 – 5 от ЗООС, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба на [фирма], гр. [населено място], са изложени съображения за недопустимост на съдебното решение, необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК за отмяна на съдебното решение в частта, с която административният акт е отменен и в необжалваните му части.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

За да се произнесе, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

1. Касационната жалба на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Русе, е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Русенския административен съд е образувано по жалба на [фирма] със седалище в гр. [населено място] против решение № РУ-65-ПР/2015 г. от 25.08.2015 г. на Директора на РИОСВ – Русе, издадено на основание чл. 93, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в разпоредителните му части по т. 2 и т. 3, с които на възложителя са поставени условия по чл. 82, ал. 5 от ЗООС: по т. 2 - В имот с номер [номер] в землището на [населено място] са допустими единствено съпътстващи дейности. Не се допускат дейности, свързани с разширение на резервоарния парк или други с производствен характер; по т. 3. - По северната и източната граница на петролната база да се изгради пожарозащитна стена. Проектирането да се извърши в съответствие със специализираната Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар (ДВ, бр. 96/2009 г., изм. и доп. ДВ, бр. 8/2015 г.).

При първото разглеждане на спора Административен съд - Русе е постановил решение № 4 от 25.02.2016 г. по адм. д. № 421/2015 г., с което е отменил решение № РУ-65-ПР/2015 г. на Директора на РИОСВ – Русе в оспорените му от [фирма] части по т. V, т. 2 и т. 3.

Първоинстанционното съдебно решение е било отменено с решение № 9076 от 11.07.2017 г. по адм. д. № 4185/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, а делото е било върнато на Административен съд – Русе за ново разглеждане от друг състав.

В мотивите на отменителното касационно решение е прието, че при постановяване на решението си Административен съд – Русе не се е съобразил с определение № 12470 от 23.11.2015 г. по адм. д. № 12909/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено определение № 45 от 29.09.2015 г. за прекратяване на производството по адм. д. № 421/2015 г. и делото е върнато на Административен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия с указание да съобрази пълното съдържание на оспорения административен акт, независимо от неговото наименование и структуриране. При разглеждане на жалбата по същество Административен съд – Русе не е съобразил, че волеизявлението на Директора на РИОСВ - Русе представлява една цялост от всичките му съставни елементи и при произнасяне по жалбата против две от поставените условия следва да разгледа пълното съдържание на оспорения административен акт. Съдът не е взел предвид, че в случая не са налице няколко отделни волеизявления в една писмена форма, а единен административен акт, отразяващ едно единствено волеизявление, поради което не е възможно да бъдат отменени само отделни негови части без да се извърши анализ доколко без поставените две условия, с които [фирма] не е съгласен, останалите му части (да не се извършва ОВОС) биха останали същите или по този начин се променя същността на акта. Дадени са указания при новото произнасяне да бъде разгледан целият предмет на съдебния спор, като бъдат обсъдени в цялост и всички събрани доказателства, включително и тези относно характера на инвестиционното намерение и статута на недвижимия имот, като въз основа на тях се изясни фактическата обстановка по спора, включително и да се извърши анализ доколко решението на Директора на РИОСВ - Русе е издадено при изяснена фактическа обстановка и дали преценката на административния орган на необходимостта от извършване на ОВОС (да не се извършва ОВОС) е предпоставено от оспорените две условия за начина на реализиране на инвестиционното намерение.

На основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

При новото разглеждане на делото, приключило с постановяване на обжалваното в настоящето касационно производство решение, Административен – Русе е изпълнил дадените му указания относно предмета на спора, очертан от структурата на оспорения акт, преценката на доказателствата и установяване на фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът е отменил акта, след като е стигнал до правилния краен извод, че двете оспорени условия от единната и неделима разпоредителна част не са мотивирани от някакви съображения. Компетентният орган по чл. 93, ал. 3 от ЗООС е преценил, че не е необходимо да се извършва ОВОС и не става ясно въз основа на кои факти и с какви аргументи възлага на заявителя формулираните условия по т. 2 и т. 3. При извършения анализ на обстоятелствената част съдът е предположил, че условията са свързани с т. I. 3, абзац две от мотивите, абзац 7 от част "Кратко описание" от решението, както и с това доколко са били изяснени въпросите, поставени в писмото до възложителя за допълнителна информация (л. 16 от преписката). Административният орган не е изпълнил изцяло задълженията си по чл. 35 от АПК – да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да изложи обосновано и убедително волеизявление, вкл. и относно поставените условия. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е върнал преписката на административния орган с указание за издаване на мотивиран акт.

Изводът на първоинстанционния административен съд за издаване на оспорения административен акт в нарушение на административнопроцесуалното правило за мотивиране на поставените две условия по чл. 82, ал. 5 от ЗООС е обоснован и правилен.

С оспореното решение № РУ-65-ПР/2015 г., издадено на основание чл. 93, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗООС, Директорът на РИОСВ – Русе е решил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда" за инвестиционното предложение "Разширение на съществуваща петролна база, включващо изграждане на четири нови резервоара за дизелово гориво с общ обем 4000 куб. м. ", което няма вероятност да окаже значително въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони и човешкото здраве; Възложител [фирма], гр. [населено място]; Местоположение – имоти с номера [номер] и [номер] в землището на [населено място].

На основание чл. 82, ал. 5 от ЗООС решението на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, с което завършва оценката на инвестиционни предложения, може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя.

Оспорените две условия, поставени по реда на чл. 82, ал. 5 от ЗООС, са лишени от мотиви. Съгласно условието по т. 2 "В имот с номер [номер] в землището на [населено място] са допустими единствено съпътстващи дейности. Не се допускат дейности, свързани с разширение на резервоарния парк или други с производствен характер. ". За имот [номер] в обстоятелствената част е отразено, че е нива, четвърта категория, с изготвен ПУП-ПЗ, предвиждащ присъединяване към имот [номер], който попада в Предимно производствена устройствена зона. Така отразените обстоятелства не мотивират поставеното ограничение, още повече, че съгласно писмо № ЗЗ 01-295/18.06.2015 г. на Община Русе за имот [номер] е предвидено застрояване с показатели за чисто производствена зона. Условието по т. 3 изисква "По северната и източната граница на петролната база да се изгради пожарозащитна стена. Проектирането да се извърши в съответствие със специализираната Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар (ДВ, бр. 96/2009 г., изм. и доп. ДВ, бр. 8/2015 г.). ". Това условие, освен че не е конкретизирано по параметри, не е подкрепено и от мотиви. Вместо това е отразено, че предприятието е с "нисък рисков потенциал" по чл. 103 от ЗООС и че операторът е представил доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, в който е идентифицирало рисковите фактори.

Неизлагането на фактическите и правните съображения, обосновали поставянето на двете оспорени условия, се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което влияе върху материалната законосъобразност на акта и съставлява пречка за упражняване на съдебен контрол.

Предвид гореизложеното касационните доводи в жалбата на Директора на РИОСВ – Русе се преценяват като неоснователни. Фактическите и правните съображения, обосноваващи поставените условия по чл. 82, ал. 5 от ЗООС, са част от съдържанието на издадения акт по чл. 93, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗООС, които не могат да бъдат заместени от мотивите към съдебното решение или от изложените в касационната жалба съображения.

2. Касационната жалба на [фирма], гр. [населено място], е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна против неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по непредявена жалба.

Жалбоподателят е оспорил две от поставените условия на основание чл. 82, ал. 5 от ЗООС, но те представляват неделима част от издаденото решение по реда на чл. 93, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗООС. Оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Решението да не се извършва ОВОС е издадено от компетентния орган по материя, място и степен, вкл. и в частта за поставените условия по чл. 82, ал. 5 от ЗООС, които не представляват отделен административен акт със самостоятелно и независимо действие. При издаването на акта в частите по чл. 82, ал. 5 от ЗООС административният орган не е излязъл извън пределите на предоставената му със закона компетентност. Издаденото решение е валиден административен акт, а доводите за частична нищожност са неоснователни.

Необходимо е отново да се вземат предвид дадените указания от Върховния административен съд, пето отделение, с решение № 9076 от 11.07.2017 г. по адм. д. № 4185/2016 г. и с определение № 12470 от 23.11.2015 г. по адм. д. № 12909/2015 г. В случая не са налице няколко отделни волеизявления в една писмена форма, а единен административен акт, отразяващ едно единствено волеизявление, поради което не е възможно да бъдат отменени само отделни негови части без да се извърши анализ и на останалите му части. Волеизявлението на Директора на РИОСВ - Русе представлява една цялост от всичките му съставни елементи и при оспорване на две от поставените условия, ако намери жалбата за основателна, съдът отменя изцяло акта.

При новото разглеждане на делото Русенският административен съд е приел, че двете оспорени условия по чл. 82, ал. 5 от ЗООС, включени в съдържанието на решението по чл. 93 от ЗООС, не са обосновани с релевантни към случая факти и обстоятелства. При анализа на доказателствата не е установена функционална връзка между преценката на административния орган да не се извършва ОВОС и двете оспорени условия по чл. 82, ал. 5 от ЗООС за реализиране на инвестиционното предложение. При новото произнасяне административният орган има задължение да изложи фактическите и правните съображения, които обосновават двете поставени в разпоредителната част условия.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,