Решение № 10587 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2015 г.

Решение № 10587 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2015 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Евроазия - София" ЕООД, подадена чрез управителя Валентин Йорданов Тодоров, против решение № 3696/27.05.2015 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 10252/2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2101110866/18.01.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП - София, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с решение № 2259/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По съществото на спора настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е РА № 2101110866/18.01.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП - София, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с решение № 2259/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. С процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04 на 2009 г. в общ размер на 1142511,58 лв., по 43 броя фактури, издадени от "Николо" ЕООД с предмет на доставките свинско, говеждо и др.; за д. п. м. 04.2009 г. е отказан данъчен кредит в размер 102 570.99 лв. по фактури на "Фин консулт" ЕООД с предмет - пшеница; за д. п. м. 01, 02, 03 и м. 04.2009 г. по фактури на "Хипо Алпе Адриа-Аутолизинг" ЕООД, във връзка със сключен с жалбоподателя договор за финансов лизинг на автомобил Aуди8. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на "Николо" ЕООД и "Фин консулт" ЕООД, тъй като реалното извършване на доставките не е доказано при условията на пълно доказване, както на произхода на стоките като наличност при доставчика, така и на транспорта и индивидуализацията на родово определените вещи, съответно прехвърлянето правото на собственост върху тях. Съдът е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо възникнало субективно материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. Една от тези предпоставки е наличието на данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. Относно фактурите, издадени от "Хипо Алпе Адриа-Аутолизинг" ЕООД съдът е приел за законосъобразни изводите на ревизиращите за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, предвид че предмет на лизинга е автомобил Aуди 8, който се явява лек по смисъла на ЗДДС и за жалбоподателя не възниква право на данъчен кредит. Счел е за недоказана тезата на дружеството, че е налице изключението предвидено в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, съгласно който правото на данъчен кредит следва да бъде признато, когато придобития лек автомобил се използва за отдаване под наем. Посочил е в тази насока, че липсват доказателства освен договора за лизинг, че процесният автомобил е придобит за целите на икономическата дейност, съответно че е използван за предоставяне на услуги - рентакар, дали е отчетен като актив, за да бъде приложено тълкуването, дадено в решение по дело С-118/2011 г. на СЕС. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Ценено и обсъдено е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките по фактурите на "Николо" ЕООД и "Фин консулт" ЕООД и оттам за липса на предпоставка за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът оспорва тези изводи, като твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Оплакванията са неоснователни. Съобразно предвиденото в т. 37 от решение по С-78/12, СЕС, правилно решаващият съд е извършил преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, като е взел предвид данните както за предходните доставки във връзка с установяване на възможността на доставчика да извърши конкретните продажби, данни за местонахождение и съответно предаване стоките от доставчик към получател, така и доказателствата свързани с последващата реализация на закупените стоки. Действително, според вещото лице доставчикът "Николо" ЕООД е разполагал по счетоводни данни със стоките, прехвърлени на "Евроазия-София" ЕООД, но това не води автоматично до извод, че процесните доставки са осъществени, защото така се установява възможност /изобщо/ да се реализират количествата месни произведения. Ресурсната обезпеченост на доставчика със съответните видове и количества стоки обаче обективно е отречено с ревизионни актове, влезли в сила. По отношение на прекия доставчик "Николо" ЕООД, както и на предходния - "Бета пас" ЕООД са влезли в сила ревизионни актове, обхващащи периодите на издаване на процесните фактури към "Евроазия-София" ЕООД. В тях е констатирано, че фактурите не отразяват реално получени доставки, поради което е отказано право на данъчен кредит по всички покупки, а за отразените фактури в дневниците за продажби е определен дължим данък на основание чл. 85 ЗДДС. В същия смисъл е и отговора на въпрос 5 на вещото лице по приетото заключение на ССЕ. Следва да се посочи, че редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките, сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на процесните стоки са осъществени. Както правилно е отбелязал съда, предмет на доставките по фактурите на "Николо" ЕООД и "Фин консулт" ЕООД са родово определени вещи, правото на собственост върху които се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране, което в конкретния случай не е доказано. Обосновано съдът не е кредитирал приложените по делото 43 броя складови разписки, тъй като същите са едностранно съставени от "Евроазия - София" ЕООД, независимо, че в обяснителна записка (л. 274 по преписката) РЛ сочи, че този вътрешен документ се заверява от наемодателя, след като се извършело претоварването, за целите на воден тристранен контрол. Такава заверка от собственика на склада не се открива върху складовите разписки, носещи единствено подпис за "Евроазия - София" ЕООД . Освен това естеството на тези документи е да бъдат заприходени от получателя, на склад, пристигащи в него стоки. За въпросното месо обаче не се установява да е пристигнало в склада с получател "Евроазия - София" ЕООД, а се твърди, че е било там и е предадена собствеността върху него между различни правни субекти и съответно префактуриране. Не могат да обосноват извод за реално осъществени сделки и доказано прехвърляне на право на собственост върху стоките приложените към фактурите, търговски документи с положен щемпел, за който се сочи, че е на склада в гр. София, ул. Малашевска № 1, тъй като по делото безспорно е доказано, че през процесния период не са налице взаимоотношения между влогоприемателя "Еврофриго" АД и доставчика "Николо" ЕООД. След като не се констатира движение на една и съща стока, не се проследява ясен стоков поток, то не може да се формира и извод за реалност на процесните доставки. Относно фактурите с предмет - пшеница, издадени от "Фин консулт" ЕООД - обоснован е крайният извод на съда за недоказана реалност на доставките. В тази насока подробно административният съд е обсъдил съпътстващите фактурите писмени доказателства - договори за доставка на пшеница сключени от прекия доставчик "Фин консулт" ЕООД с предходни доставчици - физически лица, спецификации към тях, протоколи за изкупуване на земеделска продукция от частен земеделски производител, регистрационни карти на земеделски производител. Правилно съдът не е кредитирал приложените договори по възлагане производството на пшеница, които са с една и съща дата с протоколите за изкупуване на възложената за произвеждане пшеница от физическите лица, като за една част от тях е констатирал, че е налице погрешно изписване на имената на физическото лице, разминаване в мястото на сделката по договора и протокола, различие в срока и адреса. Наред с това в представените спецификации към договорите с физическите лица относно количеството е записано, че се установяват на взаимно определен кантар, но кантарни бележки не са приложени по делото. При тези данни следва настоящият състав на ВАС намира за недоказана разполагаемостта на стоката при доставчика, което води до извод за невъзможност за прехвърляне на право на собственост на процесната стока от доставчика към получателя - "Евроазия - София" ЕООД. Стоковите разписки, придружаващи всяка фактура също не са еднозначни доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху пшеницата, тъй като в същите липсва изявление за приемане-предаване, нито конкретно място на такова - само гр. София, не са и доказателства за установяване произхода на пшеницата. При това положение и с оглед характера на горепосочените документи на частни такива без материална доказателствена сила, не може да се направи безспорен извод, че отбелязаните количества стоки са били доставени именно на ревизираното лице от процесния доставчик. Мотивиран е изводът съда за липса на основание за прилагане на изключението на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС по отношение на фактурите, издадени от "Хипо Алпе Адриа-Аутолизинг" ЕООД, доколкото РЛ не е доказало, че процесният лек автомобил е използван за някоя от дейностите, описани в разпоредбата. Не се установява намерението на дружеството да използва МПС за икономическата си дейност предвид недоказаното му заприхождаване в счетоводните регистри като ДМА. При тези данни неприложимо е даденото тълкуване в решение на СЕС по дело С-118/11. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника също не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за това производство, тъй като възнаграждението на приходната администрация в дължимия размер е присъдено в първата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,