Решение № 2877 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 28/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. С., Р. П. С. и Л. П. С. против решение 20557 от 18.10.2024 г., постановено по адм.д. 1145/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касаторите против заповед РА50-58/11.10.2011 г. на главния архитект на район Витоша- Столична община, с искане за прогласяване на нищожността й. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на район Витоша Столична община, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата О. Г. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед РА50-58/11.10.2011 г. на главния архитект на район Витоша, с скоято на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на ПР за делба на УПИ ХI-641,642 в нови два УПИ УПИ ХI -641 и УПИ XIII-641, кв. 15, по плана на гр. София, кв. Драгалевци съобразно приложената графична част, както и изменение на плана за застрояване в УПИ ХI -641 съгласно приложения проект. За да отхвърли искането на жалбоподателите за прогласяване нищожността на административният акт съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като се позовава на нормата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ вр. § 1, ал. 3 ДР ЗУТ. Констатира, че заповедта е издадена в предвидената в закона писмена форма. Излага съображения, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, обосноваващи неговата нищожност и прави извод за липса на предпоставките за прогласяване на заповедта за нищожна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд София - град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискването на чл. 135, ал. 1 ЗУТ вр. § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и приложената заповед за делегиране на права. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на същия, и не са налице пороци, водещи до нищожност на заповедта поради противоречие с материалния закон. За да има такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. Правилно съдът приема, че липсата на съгласие на носителите на ограничени вещни права върху УПИ, предмет на заповедта, е основание за отмяната й като унищожаема, но не обосновава нейната нищожност. Законосъобразен е и изводът, че установеното несъответствие на кадастралната карта и разположението на сградите в двата новообразувани УПИ също не обосновава нищожност. Дали ПУП ПР е изработен върху вярна кадастрална основа е въпрос относим към унищожаемостта, а не към нищожността на административния акт. Следователно като прави извод за неоснователност на искането за прогласяване на нищожността на оспорената заповед Административен съд София - град постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и съобразно направеното възражение за прекомерност на разноските следва да се осъдят М. И. С., Р. П. С. и Л. П. С. да заплатят на О. Г. М. сумата 1300 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, а на Столична община, на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за адвокатулата вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплатят сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,