Решение № 15706 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2020 г.

Решение № 15706 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производство е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Костадинов от [населено място] и Директора на ТП на НОИ - Смолян против решение № 204/24.07.2020 г. по адм. дело № 112/2020 г. по описа на Административен съд Смолян. В касационната си жалба И. Костадинов от [населено място] посочва че е наследник на сина си, починал на 04.03.2019 г. и иска Съдът да отсъди да получи неговия пенсионен фонд или процент от неговата пенсия. Твърди че освен за пенсията на сина си е подал молба и за собствената си пенсия, по отношение на която съдът не е взел отношение. В касационната жалба на Директора на ТП на НОИ – С. се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че изводите на съда са направени вследствие на неправилно възприемане на фактическата обстановка, като последният не е съобразил обстоятелството че наследодателят В. Костадинов е избрал, съгласно чл. 4б от КСО, допълнителното задължително пенсионно осигуряване да бъде променено от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на ДОО. В тази насока се сочи че неправилно съдът е обсъждал § 4б от ПЗР на КСО, относим към професионалния пенсионен фонд /ППФ/, а не към универсалния пенсионен фонд /УПФ/, в резултат на което е приложил несъотносими правни норми. Твърди се и че атакуваното пред първоинстанционният съд писмо на Директора на ТП на НОИ - Смолян няма характер на индивидуален административен акт, а има само уведомителен и осведомителен характер, както и че законодателят по отношение на УПФ не е регламентирал задължение за издаване на отказ. Излагат се и подробни съображения относно неоснователността на наследяването на прехвърлените от УПФ във фонд "Пенсии" на ДОО суми, както и липсата на законова регламентация кое следва да е длъжностното лице, което да се произнесе относно искания за изплащане на такива средства. По подробните съображения, изложени в касационната жалба се моли съдебното решение да бъде отменено. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба на И. Костадинов от [населено място]– директорът на ТП на НОИ- гр. Смолян, изразява становище за недопустимост на същата, поради липса на правен интерес, с оглед положителното за жалбоподателя съдебно решение. Излагат се и съображения за несъстоятелност на доводите му във връзка със собствената му пенсия, както и съображения за неоснователност на искания за връщане на прехвърлените средства от УПФ във фонд "Пенсии" на ДОО. Ответникът по касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Смолян - И. Костадинов от [населено място], моли да се отхвърли жалбата, като излага предположения за специално отношение към него. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е определил кой е компетентния орган да откаже възстановяването на средствата по § 4б, ал. 2 от ПЗР на КСО и съобразявайки, че директора на ТП на НОИ – Смолян осъществява висшестоящ административен контрол, правилно е прогласил невалидността на оспореното писмо. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на И. Костадинов от [населено място] за недопустима по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Смолян е обявил нищожността на отказа, обективиран в писмо изх. № 1019-20-184#3/12.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и нищожността на разясненията, дадени в писмо изх. № Ц1019-20-25#1/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и е изпратил преписката на компетентния административен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Смолян за произнасяне по заявлението на И. Костадинов с вх. № 1019-20-184/24.01.2020 г. На основание чл. 210, ал. 1 от АПК правото на касационно обжалване принадлежи на страните, за които съдебното решение е неблагоприятно. В случая, за И. Костадинов не е налице правен интерес да обжалва благоприятно за него съдебно решение, с което жалбата му е уважена и оспореният акт е обявен за нищожен. По изложените съображения и на основание чл. 210, ал. 1 АПК и чл. 228 АПК вр. чл. 159, т. 4 АПК, подадената от него касационна жалба като процесуално недопустима ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство ще следва да се прекрати. Неотносими към предмета на настоящото производство са и оплакванията му във връзка със собствената му пенсия, тъй като същата не е предмет на атакуваното писмо изх. № 1019-20-184#3/12.02.2020 г. и разяснително писмо изх. № Ц1019-20-25#1/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на директора на ТП на НОИ-Смолян за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба на директора на ТП на НОИ-Смолян е неоснователна по следните съображения: Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. От доказателствата по преписката е установено от фактическа страна, че със заявление вх. № 1019-20-184/24.01.2020 г. Костадинов, в качеството си на наследник, е поискал да му бъдат изплатени натрупаните средствата от допълнителния фонд за втора пенсия на сина му В. Костадинов, починал на 04.03.2019 г. С писмо изх. № 1019-20-184#3/12.02.2020 г. директора на ТП на НОИ - Смолян уведомил Костадинов, че починалият му син е упражнил правото си на избор за промяна в осигуряването от УПФ във фонд "Пенсии" на ДОО по реда на чл. 4б, ал. 1 от КСО, за което е подал заявление вх. № 21-8577/30.10.2015 г. в ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян. На това основание е издадено Разпореждане № [ЕГН]/28.01.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Смолян за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст без намаление. В писмото е посочено, че с прехвърлянето на средства от индивидуалната партида на осигуреното лице във фонд "Пенсии" на ДОО, не е предвидено правото на наследяване на прехвърлените средства, поради което заявлението не следва да бъде уважено. С молба от 11.03.2020 г. Костадинов е поискал от ТП на НОИ - Смолян да му бъде обяснено по-ясно по какви причини му се отказва изплащане на претендираните средства, като с писмо изх. № Ц1019-20-25#1 от 18.03.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Смолян в допълнение е посочил, че осигурените в УПФ лица и техните наследници разполагат с правата, уредени в разпоредбите на КСО само докато не са упражнили правото си на избор за промяна в осигуряването от УПФ във фонд "Пенсии" на ДОО. Пояснено е че с прехвърлянето на средствата от индивидуалната партида от страна на осигуреното лице В. Костадинов приживе, правото на наследяване на паричните средства е погасено и молителят като негов наследник няма право на същите. За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел, че атакуваното писмо изх. № 1019-20-184#3/12.02.2020 г., допълнително разяснено с писмо изх. № Ц1019-20-25#1/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян има характер на индивидуален административен акт, но същият е постановен от некомпетентен орган, като този извод е формиран след анализ на разпоредбата на § 4б, ал. 9 от ПЗР на КСО. Настоящият състав намира решението в частта, в която е обявена нищожността на отказа, обективиран в писмо изх. № 1019-20-184#3/12.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, допълнително разяснен с писмо изх. № Ц1019-20-25#1/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян за правилно, но неправилно в частта, в която преписката е изпратена на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Смолян за произнасяне. Не може да се приеме, че атакуваното пред първоинстанционният съд писмо на Директора на ТП на НОИ - Смолян няма характер на индивидуален административен акт, а има само уведомителен и осведомителен характер. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно, съществените белези, които определят издадения от административен орган акт като индивидуален административен акт е властническият характер на волеизявлението и правните последици, които предизвиква в правната сфера на адресатите. В случая административният орган е сезиран със заявление от И. Костадинов от [населено място] за изплащане на натрупаните средства от допълнителния фонд за втора пенсия на починалият му син, по което заявление административния орган дължи произнасяне. С атакуваното писмо, на практика, административният орган е постановил отказ за изплащане на претендирани средства, който отказ безспорно носи белезите на индивидуален административен акт - издаден е от административен орган и неблагоприятно засяга интересите на заявителя. Предвид изложеното правилно първоинстанционния съд е приел, че атакуваното писмо изх. № 1019-20-184#3/12.02.2020 г., допълнително разяснено с писмо изх. № Ц1019-20-25#1/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян има характер на индивидуален административен акт. Правилни са и изводите на съда, че жалбата на И. Костадинов от [населено място] срещу посоченото писмо е подадена в срок и е допустима, като в тази насока приложима се явява не само нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК, но и на чл. 140, ал. 1 от АПК. С оглед прехвърлянето на средства от индивидуалната партида в УПФ на осигуреното лице /наследодателя В. Костадинов/ във фонд "Пенсии" на ДОО и направеното искане за изплащане на тези средства на наследника И. Костадинов безспорно компетентни да се произнесат по искането се явяват органите на НОИ. Настоящият състав счита че разпоредбата на § 4б от ПЗР на КСО, на която се е позовал първоинстанционният съд е неприложима в настоящото производство, тъй като същата е относима към прехвърлени на основание § 4а, ал. 1 средства от професионален пенсионен фонд /ППФ/ и правото тези средства да се наследят при определени предпоставки. В случая обаче имаме прехвърлени по реда на чл. 4б от КСО средства от универсален пенсионен фонд /УПФ/ във фонд "Пенсии" на ДОО, като в КСО няма предвидена възможност за наследяването им, аналогична на разпоредбата на § 4б от ПЗР на КСО. За наследниците, визирани в чл. 80, ал. 2 от КСО, възниква единствено правото на наследствена пенсия, което право би могло да се реализира при наличието на предпоставките по чл. 82 от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Наследникът И. Костадинов е поискал от органите на НОИ изплащане на средства от пенсията на наследодателят му В. Костадинов /като дори в касационната жалба е уточнил че претендира да получи неговия пенсионен фонд или процент от неговата пенсия/, Съдът намира че компетентното лице, което е следвало да се произнесе по искането му е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното поделение на НОИ. Предвид задължителния административен контрол пред Директора на ТП на НОИ, по силата на чл. 117 и чл. 118 от КСО, постановеният от последния отказ, обективиран в процесното писмо, при липса на първоначален административен акт, се явява издаден от некомпетентен по степен орган и обуславя неговата нищожност. С оглед изложените съображения, решението на Административен съд-Смолян в частта, в която е обявена нищожността на отказа, обективиран в писмо изх. № 1019-20-184#3/12.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, допълнително разяснен с писмо изх. № Ц1019-20-25#1/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян като правилно ще следва да бъде оставено в сила, но в частта, в която преписката е изпратена на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Смолян за произнасяне, като неправилно ще следва да бъде отменено и преписката се изпрати на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Смолян. При произнасянето, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Смолян ще следва да съобрази освен направеното в заявлението искане, така и допълнително наведеното в касационната жалба такова, като при необходимост даде съответни указания за конкретизация в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 210, ал. 1 АПК и чл. 228 АПК във вр. с чл. 159, т. 4 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение