Решение № 10929 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2010 г.

Решение № 10929 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Христосков Карагьозов от гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Екатерина Николова Василева, срещу решение № 192 от 15.02.2010 г. по адм. дело № 17/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено от фактическа страна следното: На 2.10.2001 г. Георги Христосков Карагьозов е подал молба, с която е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (непрецизно посочена като пенсия за изслужено време и старост). В молбата е декларирал: "Не работя от 20.07.1999 г.". С разпореждане № 22 от 9.10.2001 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив е отпуснало исканата пенсия, считано от 28.09.2001 г. Индивидуалният коефициент по чл. 70 КСО на Георги Христосков Карагьозов длъжностното лице е определило въз основа на дохода му (брутното трудово възнаграждение) за времето от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и въз основа на дохода (брутното трудово възнаграждение) за времето от 1.04.1999 г. до датата, от която е декларирал, че не работи - 20.07.1999 г. С последващо заявление вх. № 16502 от 16.04.2003 г. Георги Христосков Карагьозов е поискал да се измени отпуснатата му пенсия, като се зачете допълнително придобития от него осигурителен стаж за времето от 29.09.2001 г. до 28.03.2003 г. С разпореждане № 140 от 10.06.2003 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило по размер отпусната пенсия. Георги Христосков Карагьозов продължил да работи и неколкократно е искал да бъде изменявана отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се вземе предвид новопридобит от него осигурителен стаж като работещ пенсионер. По всяко заявление длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е издавало разпореждане за изменение на пенсията по размер. На 24.04.2008 г. със заявление вх. № 26493 от 24.04.2008 г. Георги Христосков Карагьозов направил поредно искане за изменение на пенсията. Със заявлението представил удостоверение образец УП-2 на "Биомашиностроене" АД, гр. Пловдив, с което удостоверил осигурителен стаж, придобит от него за времето от 26.02.2001 г. до 27.09.2001 г., включително. Тъй като пенсията е била отпусната на 2.10.2001 г. - т. е. след придобиването на посочения осигурителен стаж в "Биомашиностроене" АД, който не е бил показан и въз основа на декларацията на Георги Христосков Карагьозов, че не работи след 20.07.1999 г. не е взет предвид, а всъщност е релевантен за определянето на индивидуалния коефициент, с който се определя размера на пенсията, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е преизчислило първоначално определения коефициент, който въз основа на новозаявения релевантен за този коефициент осигурителен стаж бил намален от 1.598 (по първото разпореждане № 22 от 9.10.2001 г.) на 1.453. Тази разлика наложила преизчисляване на всички изменения на пенсията, направени до този момент. С разпореждане № 4009284440 от 30.07.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО изменило пенсията за осигурителен стаж и възраст на Георги Христосков Карагьозов от датата на първоначалното й отпускане - 28.09.2001 г. - и на тази основа преизчислило всички последващи изменения в размера на пенсията. А с разпореждане под същия номер, но с дата 2.09.2008 г. разпоредило Георги Христосков Карагьозов да възстанови надвзетата от него пенсия в размер на 1893,78 лв. за целия период от първоначалното й отпускане от 28.09.2001 г. до 31.07.2008 г. и изтекли лихви по чл. 113 КСО в размер на 770,88 лв. за този период. С жалба вх. № 53233 от 12.09.2008 г. Георги Христосков Карагьозов оспорил разпореждането по реда на чл. 117 КСО с довода, че длъжностното лице не е приложило погасителната давност по чл. 115, ал. 1 КСО, с изтичането на която вземанията на НОИ били погасени. С решение № 297 от 13.10.2008 г. директорът на РУСО - Пловдив приел възражението за изтекла давност за основателно и изменил оспореното разпореждане като постановил да бъде възстановена сумата 1350,40 лв., представляваща надвзета пенсия за времето от 1.09.2003 г. до 31.07.2008 г. и лихва в размер на 468,17 лв. На 13.11.2008 г. Георги Христосков Карагьозов подал нова жалба - вх. № 67637 от същата дата - с която оспорил по реда на чл. 117 КСО разпореждането от 30.07.2008 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО преизчислило размера на пенсията му от датата на първоначалното й отпускане и всички последващи изменения на тази пенсия, направени за новопридобит от пенсионера осигурителен стаж. С решение № 329 от 11.12.2008 г. директорът на РУСО отхвърлил жалбата като неоснователна. Георги Христосков Карагьозов е оспорил това решение и потвърденото с него разпореждане пред Пловдивския административен съд, който с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че Карагьозов е укрил придобит от него след 20.07.1999 г. осигурителен стаж и доход, които са имали съществено значение за размера на пенсията, на която има право. Решението е правилно. На 20.07.1999 г. Георги Христосков Карагьозов е имал 38 години и 28 дни трудов (сега осигурителен) стаж от трета категория и е бил на възраст почти 59 години, т. е. на тази дата той все още не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (тогава наричана пенсия за изслужено време и старост), защото според чл. 2 от тогава действащия Закон за пенсиите за придобиването на това право при трудов стаж от трета категория е била необходима минимална възраст 60 години. Тази възраст Карагьозов е имал на 28.09.2000 г., но към тази дата вече е бил в сила Кодексът за социално осигуряване (тогава с наименование Кодекс за задължително обществено осигуряване), а според чл. 68, ал. 1 и 2 от този кодекс право на пенсия за осигурителен стаж и възраст мъжете придобиват при навършване на възраст 60 години и 6 месеца, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98, но от 31 декември 2000 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете. Все защото е навършил възрастта от 60 години на 28.09.2000 г. той не е попадал и в хипотезата на § 2 от преходните и допълнителни разпоредби на КСО. Така че Георги Христосков Карагьозов е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 28.09.2001 г., на която дата е навършил минималната възраст за пенсия и сборът от възрастта му (61 години) и придобитият, заявен от него, осигурителен стаж (38 години) е бил равен на изискуемия от закона - 99. Вярно е, че придобитият в "Биомашиностроене" АД осигурителен стаж за времето от 26.02.2001 г. до 27.09.2001 г. увеличава този сбор, но независимо от това Георги Христосков Карагьозов не е могъл да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди да навърши минималната изискуема от закона възраст по това време - 61 години. Но този стаж е имал значение и за определянето на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО на жалбоподателя. Затова, като е затаил информацията за него, Георги Христосков Карагьозов е станал причина за неправилно определяне на размера на пенсията, на която има право с оглед на реалния му принос в солидарното социално (обществено) осигуряване. Затова като е преизчислило пенсията на жалбоподателя още от първоначалното й отпускане с оглед на действителния осигурителен стаж и действителния осигурителен доход на жалбоподателя, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО не е нарушило, а точно и вярно е приложило закона. Наличието на релевантни за размера на пенсията осигурителен стаж и осигурителен доход е обективно съществуващ факт, задължителен за длъжностното лице. Доводите в касационната жалба, които са все за липсата на недобросъвестност, не касаят законосъобразността на разпореждане № 4009284440 от 30.07.2008 г. и решение № 329 от 11.12.2008 г., с което директорът на РУСО отхвърлил жалбата срещу това разпореждане като неоснователна, а предмет на делото пред Пловдивския административен съд е била законосъобразността именно на тези, а не на други актове. Доводите в касационната жалба касаят въпросите следва ли Георги Христосков Карагьозов да възстанови неоснователно получените от него по-голям размер пенсии или не (защото бил добросъвестен и поради това не следва да възстановява полученото в повече). Но тези въпроси са предмет на разпореждане № 4009284440 от 02.09.2008 г., чиято законосъобразност вече е проверена и потвърдена с влязлото във формална сила решение № 297 от 13.10.2008 г. на директора на РУСО - Пловдив и не е била предмет на делото пред Пловдивския административен съд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,