Решение № 298 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Железарова, против решение 81/06.10.2022 г. по адм. дело 53/2022 год. на Административен съд (АС) - Силистра, в частта с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-190-2600/1755 от 10.03.2022 г., постановено по заявление на ЕТ Аладин-А. Мехмед с УИН 19/190520/43177, в частта относно извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). В тази част преписката е върната за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът А. Мехмед, чрез процесуалния си представител адв. Русчева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. За да отмени обжалваното уведомително писмо в оспорената му част съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. В тази връзка е посочил е, че при проверката на съдържанието на административния акт е установил липса на фактически и правни основания за издаването му, като този пропуск е саниран почти изцяло, тъй като мотивите на акта са изложени отделно от него в приложеното становище от неговия издател, което е извършено в рамките на времевия предел, установен с ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК. Посочил е, че този извод е неприложим единствено относно оторизацията на сумите по СЕПП, тъй като е налице несъответствие между оторизираната сума по СЕПП в таблица 1, колона 6 56450.32 лв. и по таблица 2, колона 3 -55830.17 лева. Счел е, че това несъответствие не може да бъде обосновано в рамките на изложените пояснения от органа в депозираното становище и съгласно данните на таблично изложени мотиви в Уведомителното писмо. Решението в обжалваната му част е правилно, но при следните коригиращи и допълващи мотиви. От фактическа страна съдът е установил, че ЕТ Аладин- А. Мехмед е подал на 28.05.2020 г. общо Заявление за подпомагане за кампания 2020 г., с приложени в табличен вид използваните парцели през 2020 г., като заявителят е отбелязал, че по СЕПП кандидатства с 69 парцела с обща площ от 293,02 ха. На 10.03.2022 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което по схема/мярка СЕПП са извършени намаления в размер на 5 810,57 лева, като за същата схема е оторизирана сума за подпомагане в размер на 56 450.32 лева. В хода на съдебното производство е приета съдебно техническа експертиза (СТЕ). Със заключението са потвърдени констатациите на административния орган, а именно, че след преминаване на процедурата за разрешаване на двойно заявени площи, 4,62 ха от заявените площи в 6 парцела, са отпаднали от допустимите за подпомагане земи на ЕТ Аладин А. Мехмед за кампания 2020 г., поради липса на правно основание за ползването им. Вещото лице е посочило, че само за един от парцелите с констатирани двойно-заявени площи, заявителят е имал правно основание за ползването му. Друга част от парцелите с обща площ от 1,91 ха са недопустими за подпомагане, тъй като са останали извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане, одобрен със Заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-190-2600/1755 от 10.03.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези е приел органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя ЕТ Аладин- А. Мехмед сума по схема/мярка СЕПП защо и как е достигнато до извода, че на същата следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена в хода на съдебното производство със становище 02-190-2600/1755 от 30.03.2022 г., от което става ясно, че 4,69 ха от заявените площи са отпаднали от допустимите за подпомагане земи на кандидата поради липса на правно основание за ползването им. Посочени са и площи, попадащи извън обхвата на окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г., одобрена със заповед РД09-155/23.02.2021 г. на МЗХГ. На всички недопустими площи са наложени санкции предвидените в чл.19 и чл.19а на Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е посоченото от първоинстанционния съд, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и съдебната практика. По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено с настоящото. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение