Решение № 749 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 840/2009 г.

Решение № 749 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 840/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. Й., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 205 от 15.12.2008 г. на Варненския апелативен съд по гр. д. № 451/2008 г., с което е оставено в сила решение от 05.06.2008 г. на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 189/2007 г. С първоинстанционното решение В. Й. Й. е осъден да заплати на Б. А. П. сумата 14 492.71 лв. - пропуснати ползи от 1/2 идеална част от магазин, находящ се в [населено място] със застроена площ 83.33 лв. и е отхвърлен искът до предявения размер 21 861.60 лв. поради прихващане със сумата 7 368.89 лв. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение е развален сключеният между наследодателя на ищцата и ответника алеаторен договор до размер на 1/2 идеална част от процесния магазин. Развалянето има обратно действие. Ответникът дължи освен връщане на имота и връщане на добивите от него под формата на претендираното обезщетение в размер на среднопазарния наем, независимо дали имотът реално е бил отдаван под наем или не. По възражението за прихващане относно платени суми за издръжка от ответника на наследодателя на ищцата е прието, че е доказано плащане на 6 595.39 лв., получаването на които е удостоверено с подписа на получателя. С оглед признанието на ищцата за получаване от наследодателя и на по-голяма сума - 7 368.89 лв., то възражението е признато за основателно за същата сума. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е сезиран с иск за заплащане на пропуснати ползи, а не за реално получените добиви от имота. Дори да се приеме, че е бил предявен иск за обезщетение за лишаване от ползване, то при разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, приобретателят дължи връщане само на реално получените добиви от вещта. Не са преценени правилно събраните по делото доказателства. На страница 27 от "тетрадката", в която са отбелязани плащанията, наследодателят на ищцата е признал с подписа си, че е получавал редовно всички издръжки в брой. Това извънсъдебно признание не е било обсъдено. Ответницата по касационната жалба Б. А. П., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 1020 от 10.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 205 от 15.12.2008 г. на Варненския апелативен съд по гр. д. № 451/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните и материалноправните въпроси относно определяне основанието на иска по чл. 88, ал. 1 ЗЗД и за възможността при разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане да се върнат не само реално получените добиви от него, но и такива които биха могли да бъдат получени. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради взаимни задължения, свързани помежду си, едното е основание на другото. Ако не се изпълни задължението за издръжка и гледане, предаването на имота остава без основание. Това неизпълнение е основание да се развали договорът. При неговото разваляне страните са длъжни, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД да възстановят положението отпреди сключването на договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция. За продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато, в течение на определено време, длъжникът трябва да извършва еднакви по същество престационни действия, а при договора за периодично изпълнение длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации. Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. В този смисъл е ТР № 122 от 01.12.1986 г. ОСГК на ВС. Страните трябва да си върнат всичко, което са получили в изпълнение на договора. При разваляне примерно на договор за покупко-продажба купувачът трябва да върне вещта и доходите от нея, а продавачът цената заедно с лихвата. Съобразно изричната разпоредба на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД заедно с връщане на даденото може да се иска и обезщетение за вредите от неизпълнението, което е дало основание да се иска развалянето на договора. Това означава, че при неизпълнение на задължение и разваляне на договора кредиторът може да иска кумулативно пълно възстановяване на съществуващото преди договора положение /restitutio in integrum/ и обезщетение за вредите. Последното представлява разликата между интереса на кредитора и изпълнението на вземането му и насрещната престация, от изпълнението на която той се освобождава или която му се връща. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. След като с влязло в сила съдебно решение е развален сключеният между наследодателя на ищцата и ответника алеаторен договор до размер на 1/2 идеална част от процесния магазин, то ответникът дължи освен връщане на имота и обезщетение за пропуснатите ползи. Правилно е определен и размерът на платените от ответника парични суми като издръжка на наследодателя на ищцата, до който размер е основателно направеното възражение за прихващане. В посочената от касатора страница 27 от "тетрадката", в която са отбелязани плащанията, няма признание на наследодателя на ищцата за получаване на по-големи суми, от удостоверените вече такива с подписа му. Въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Като е обсъдил всички относими доказателства по делото и доводите на страните въззивният съд в съответствие с процесуалните правила се е произнесъл по размера на дължимото обезщетение. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 730 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.