Решение № 2851 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2014 г.

Решение № 2851 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Бургас с искане за отмяна на решение по адм. д. № 2743/2013 г. по описа на Ас-Бургас поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че заповедта за служебно прекратяване на регистрация на МПС е издадена на основание чл. 99, т. 4 от АПК, защото първоначалната регистрация е в нарушение на закона. По случая има висящо досъдебно производство № 2281/2010 г. по описа на V ПУ "Полиция" при ОД на МВР Бургас и № 2877/2010 г. по описа на Районна прокуратура Бургас. Ответната страна Цанко Лозанов Славчев оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, намира същата за допустима. разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1095/20.06.2014 г. по адм. д. № 2743/2013 г. по описа на АС-Бургас е отменено решение № РК-19785/25.10.2013 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Бургас за прекратяване регистрацията на лек автомобил "Ланд Круизер" с рег. № А 3113 КС на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 7 от Наредба № I-45/2002 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Решението е обосновано и материално законосъобразно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 18 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) регистрацията на МПС се прекратява или по искане на собственика или служебно, но на изчерпателно посочени основания. Правилни са правните изводи на съда, че чл. 143 от ЗДвП регламентира основанията за регистрация на МПС, но не и за прекратяване на регистрацията. Служебното прекратяване на регистрация се извършва на основанията посочени в чл. 18б от Наредбата, редакция ДВ бр. 67 от 2012 г., действала предвид чл. 142, ал. 1 от АПК към момента на издаване на административния акт, сред които липсва посоченото в административния акт основание "извършена интервенция на автентичния идентификационен номер на рама, поставен от завода производител, чл. 140, ал. 5 от ЗДвП и непредставяне на оригинални документи свидетелства за регистрация". Съдът е обсъдил всички основания за служебно прекратяване на регистрация посочени изчерпателно в чл. 18б от Наредбата, сред които не попада настоящата хипотеза. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 7 от Наредбата, редакция ДВ бр. 67 от 2012 г., действала към момента на издаване на оспорения административен акт, при установяване, че ПС е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер е налице основание за прекратяване на регистрацията, но прекратяването се извършва след разпореждане на орган на съдебната власт. В случая такова разпореждане на орган на съдебната власт няма, а наличието на висящо досъдебно производство и извършването на процесуални действия по издирване на извършител на подправяне на идентификационен номер на МПС, не замества липсата на разпореждане за прекратяване на регистрацията. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административното решение е издадено на основание чл. 99, т. 4 от АПК. От фактическото и правно основание за издаване на решение № РК-19785/25.10.2013 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Бургас не може да се направи извод, че е издадено в производство по чл. 99 и сл. от АПК за възобновяване на производство по издаване на административни актове. Ответната страна не е представила доказателства за направени разноски за касационното производство и такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение