Решение № 2929 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2013 г.

Решение № 2929 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йоаннис Евангелос Гиофкос, подадена чрез пълномощника му адв. Иво Велчевски от САК срещу решение № 1561 от 7.03.2013 г. по адм. д. № 6538/2011 г. на Административен съд София град, с което е бил отхвърлен предявения от Йоаннис Гиофкос иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Областна администрация на област София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на левовата равностойност на 5 160 750 евро /10 093 549 лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на образуване на делото до окончателното изплащане, за периода от 9.07.2009 г. до завеждане на исковата молба, причинени от незаконосъобразно бездействие на областния управител на област София, изразяващо се в това, че същият не се произнесъл по представеният проект на ПУП, като по този начин е станал причина ищецът да пропусне да получи продажната цена по сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 8.08.2007 г., сключен между ищеца и "Ф-тур" ООД. Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и се иска отменяване на решението и уважаване на исковата претенция, както и разноски за двете съдебни инстанции. Областна администрация на област София чрез процесуален представител в о. з. и в депозирани писмени бележки е изразила становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Йоннис Евангелос Гиофкос от гр. София, уточнена с молби от 10.10.2011 г., 13.02.2012 г. и 2.04.2012 г., с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против Областна администрация на област София, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на левовата равностойност на 5 160 750 евро /10 093 549 лева/, заедно със законна лихва върху тази сума от датата на образуване на делото до окончателното изплащане, за периода от 9.07.2009 г. до завеждане на исковата молба, причинени от незаконосъобразно бездействие на областния управител на област София, изразяващо се в това, че същият не се произнесъл по представеният проект на ПУП, като по този начин е станал причина ищецът да пропусне да получи продажната цена по сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 8.08.2007 г., сключен между ищеца и "Ф-тур" ООД. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства. С представен по делото н. а. № 105, т. II, рег. № 3911, д. № 297/2004 г. Йоаннис Евангелос Гиофкос се е легитимирал като собственик на иглолистна гора с площ от 24 575 кв. м., съставляваща имот № 000151 по картата на землището на Кнажево, район "Витоша", Столична община. С молба вх. № 94ИЙ/16 от 4.06.2007 г. касаторът, Снежана Кирилова Гиофкос, Таня Стефанова Дикова и "Невон" АД са сезирали областния управител на област София с искане за допускане на подробен устройствен план. С писмо рег. № 94ЙЙ/16 от 05.06.2007 г. на областния управител на област София, на основание чл. 14 от ЗГ, чл. 7, чл. 8 и чл. 124, ал. 2 и 4 от ЗУТ, е допуснато да се изработи ПУП за м. "Леските" за имоти № № 000160, 000161, 000162, 000151, 000150, 000148, 000154, 000158 в землището на Княжево, Столична община. С писмо рег. № към 94/ЙЙ/16 от 11.01.2008 г. от Йоаннис Евангелос Гиофкос, Снежана Кирилова Гиофкос, Таня Стефанова Дикова и "Невон" АД и с оглед обстоятелството, че в законоустановения срок няма постъпили възражения срещу изготвения проект на ПУП е поискано да се одобри изготвения проект на ПУП. Със заповед № РД-15-038/12.02.2009 г. на областния управител на област София е прекратено административното производство в частта му по искане рег. № към 94/ЙЙ/16 от 11.01.2008 г. относно одобряване на ПУП-ПРЗ за имоти № № 000160, 000151, 000150, 000148, 000154, 00158. С определение от 24.04.2009 г. по адм. д. № 1306/2009 г. на АССГ, тази заповед е отменена. Определението е оставено в сила с определение № 9289/9.07.2009 г. по адм. д. № 8960/2009 г. на ВАС, като в последното е прието, че незаконосъобразността на тази заповед се изразява в несъответствието й с правното основание на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С молба от 14.07.2009 г. и във връзка с тези съдебни актове, ищецът е поискал да бъде възобновено административното производство и областния управител да издаде заповед за одобряване на ПУП за процесните имоти. Със заповед № РД 22-004/22.02.2011 г. на областния управител на област София е отказано да се уважи искането за одобряване на представения ПУП-ПРЗ за имоти № № 000160, 000151, 000150, 000148, 000154, 000158, находящи се в гр. София, м. "Леските" в землището на кв. Княжево. Тази заповед е обжалвана от ищеца, като е образувано адм. д. № 4035/2012 г. по описа на АССГ, II отд., 36 състав, насрочено за 11.04.2013 г. Видно от представеният по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 8.08.2007 г. сключен между "Ф-тур" ООД /купувач/ и Йоаннис Евангелос Гиофкос /продавач/ - чл. 1, ал. 1 от същия - при условие, че бъдат изпълнени предварителните условия, подробно описани в чл. 1, ал. 2 от договора, продавачът се задължава да продаде, а купувачът да закупи следния недвижим имот, собственост на продавача, а именно: иглолистна гора, находящ се в землището на Княжево, Столична община, район Витоша, ЕКАТТЕ 99173, с площ от 24 575 кв. м., съставляващ имот № 000151. Продажбата е уговорена при условие, че продавача е осигурил и представил на купувача в срок не по-късно от шест месеца на документи посочени в чл. 1, ал. 2, т. 1 до 5, като под т. 2 е отбелязан влязъл в сила ПУП за продаваните имоти. В съответствие с чл. 2 от договора е определена обща продажна цена 5 160 750 евро. По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза от която е установено, че ПИ с № 000151 попада в обхвата на Акт за публична общинска собственост № 359/1998 г. издаден от кмета на район "Витоша, Столична община. С обжалваното съдебно решение представеният иск е отхвърлен като неоснователен с доводи, че не е налице незаконосъобразно бездействие на областния управител в пряка причинна връзка с претендираните имуществени вреди от неосъществена сделка по сключения предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот от 08.08.2007 г. между ищеца и "Ф-тер" ООД. Постановеният правен резултат с обжалваното решение е законосъобразен. Съгласно константната практика на Върховния административен съд незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато административният орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т.е. за издаване на административен акт. Непроизнасянето в този случай формира мълчалив отказ, който може да бъде обжалван. Настоящият случай е именно такъв. Областният управител е сезиран с искане, по което следва да се произнесе с нарочен акт, с които да одобри или откаже одобряване на ПУП, т.е. индивидуален административен акт, спрямо който е приложима защитата по чл. 145 АПК. Неизпълнението на задължения за волеизявление чрез произнасяне в срок, което по силата на фикцията, установена в чл. 59, ал. 1 от АПК, се счита за мълчалив отказ и подлежи на самостоятелно оспорване по предвидения процесуален ред. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че не е налице една от кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск - липса на отменен административен акт, респ. на бездействие. Именно поради това, не би могла да бъде споделена тезата на касатора за налично бездействие, изразяващо се в непроизнасяне на административния орган. Административният орган дължи издаване на административен акт, а не извършване на фактическо действие, с оглед на което всички доводи в жалбата във връзка с продължаващо бездействие са ирелевантни за правния срок. Отменената заповед на областния управител също не дава основание за уважаване на исковата претенция тъй като тя е част от процеса по одобряване на ПУП и следва да бъде преценявана в един последващ исков процес след приключване на процедурата по чл. 124 и сл. от ЗУТ. Като е достигнал до постановения правен извод и е отхвърлил предявените искове за обезщетяване като неоснователни, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. В случая административният орган е сезиран и дължи произнасяне във връзка с подадено искане. Следователно противно на наведените от ищеца доводи, непроизнасянето на областния управител в срок, не представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. След като не е налице една от комулативните предпоставки визирани в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на иска, правилно съдът е отхвърлил претенцията за имуществена обезвреда по предявения на основание чл. 203 АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск на касатора. При липса на наведените касационни основание жалбата подлежи на отхвърляне, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областната администрация на област София разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, така както са поискани и представения списък на разноските. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,