Решение № 12831 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2017 г.

Решение № 12831 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Р. И. от [населено място] чрез процесуален представител срещу Решение № 179 от 19.05.2017 г. по адм. дело № 109/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0252-000011 от 06.03.2017 г. на началника на Районно управление – Девин, при Областна Дирекция на МВР – Смолян, за прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност при постановяване на обжалвания съдебен акт и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски Ответната страна - Началникът на Районно управление на полицията - Девин, при Областна Дирекция на МВР – Смолян чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Р. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0252-000011 от 06.03.2017 г. на началника на Районно управление – Девин, при Областна Дирекция на МВР – Смолян, АС – Смолян е установил, че с тази заповед спрямо жалбоподателя, като водач на МПС е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Като основание за прилагане на ПАМ се сочи, нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, а като фактическо описание, че водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози. При извършената проверка са издадени и АУАН и НП. По делото е разпитан водения от жалбоподателя свидетел относно отказа на Филиала за спешна помощ в гр. Девин да вземе кръвна проба на жалбоподателя и от показанията му съдът е установил, че същият е придружил жалбоподателя до болницата и го е изчакал отвън, след което си е тръгнал, без да е дадена кръвна проба, като е преразказал казаното от жалбоподателя, че са го върнали, тъй като е отишъл много късно. По делото са разпитани и медицинските работници давали дежурство по това време, от чиито показния съдът е установил, че лицето не се е явило за даване на кръвна проба. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят, като водач на МПС на 02.03.2017 г. в гр. Девин, е бил спрян за проверка и е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози, с довод, че не вярва на данните от техническото средство, след което му е издадено медицинско направление и закаран два часа по-късно в болницата на гр. Девин, но същият не е дал кръвна проба, като не твърди да се е явил на рецепция, а само, че по думите на един лекар се е явил много късно и не може да му бъде взета проба. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената за това форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е посочил, че в случая е налице доказан отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, след което му е издаден талон за медицинско изследване, на което същият отново няма данни да се е явил и не е дал кръвна проба. По изложените съображения съдът е обосновал извод, че са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, като в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Решението е правилно. В съответствие с чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП (в редакцията към ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая по категоричен начин се установява, че касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. На следващо място, както от представените по делото писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, не се установяват твърдените от касатора факти. Твърденията на касатора, че медицинските лица са отказали да му вземат кръвна проба, не са установени по делото. Господин И. нито е записан в съответните книги/журнали на медицинското заведение, нито се е явил за даване на кръвна проба на 02.03.2017 г. съгласно показанията на дежурните медицински лица в този ден. От представените по делото доказателства се установява, че в случая са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение