Решение № 8806 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 359/2020 г.

Решение № 8806 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 359/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2206 от 24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 657/2019 г., Административен съд – Благоевград, е отхвърлил жалбата на "Колор Лоджик Арт Компани" ЕООД, ЕИК 204416392, гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 47, вх. А, ап. 19, представлявано от управителя С. С. чрез пълномощника му адв. Т. Цонев, срещу Заповед за налагане на ПАМ № 0394642/27.05.2019 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП – София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП – гр. София разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Колор Лоджик Арт Компани" ЕООД, ЕИК 204416392, гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 47, вх. А, ап. 19, представлявано от управителя С. С., чрез пълномощника му адв. Т. Цонев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Благоевград е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба началник Отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Административен съд –Благоевград е отхвърлил жалбата на "Колор Лоджик Арт Компани" ЕООД, ЕИК 204416392, гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 47, вх. А, ап. 19, представлявано от управителя С. С., чрез пълномощника му адв. Т. Цонев, срещу Заповед за налагане на ПАМ № 0394642/27.05.2019 г. на началник на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП – София, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин "ОХЕТТЕ", находящ се в гр. София, бул. "Арсеналски" № 2, МОЛ ПАРК ЦЕНТЪР, както и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Изложени са мотиви, че същата е издадена от компетентен орган, има изискуема писмена форма, спазени са процесуалните правила по издаването й, същата е издадена и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 и 4 АПК – издадена при липса на мотиви и при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в същата е индивидуализиран адресата на същата, както и посочени основанията за издаването й. Прието е още, че заповедта е издадена въз основа на извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол съставен по реда на чл. 50, ал. 1 ДОПК, поради което съставлява официален свидетелстващ документ и има материална обвързваща сила. Решаващият съд е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС безспорно е установено, тъй като при извършена контролна покупка на два артикула на стойност 106, 70 лв. и 42, 92 лв. не са издадени фискални бонове от монтираното и работещо в обекта фискално устройство. 2. При наличие на такова нарушение административният орган налага принудителна административна мярка, като налагането на същата не е обвързвано с издаването на наказателно постановление. 3. Издадената мярка е в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената мярка и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Благоевград е не правилно като постановено в противоречие с материалния закон. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд са поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи в няколко направления: 1. Административният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като не е съобразил спецификата на случая, като за дружеството не съществува задължение за издаване на касов бон. 2. На отделен ред се правят оплаквания относно срока на налагане на мярката в светлината на чл. 6 АПК относно принципа за съразмерност. 3. На отделен ред се правят позовавания на решения на Съда на Европейския съюз. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Що се касае до потвърдената част от заповедта за налагане на ПАМ, следва да бъде посочено следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че дружеството не е издало фискален бон за извършена продажба на стока – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е правомерна и в съответствие със закона, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват констатациите на административния орган. Настоящата инстанция не споделя този негов извод, тъй като същият е не е обоснован на фактите по делото и е изграден при не правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай при извършена проверка на 09.05.2019 г., обективирана в протокол № 0394642/15 от първоинстанционното дело /приходната администрация е установила, че дружество "Колор Лоджик Арт Компани" ЕООД, ЕИК 204416392 в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация в обекта фискално устройство. Посочено е, че по два броя складови разписки от 09.05.2019 г., в първата от която от която е отразен артикул № 1 с код 01 Х15 – 0012 – колие, на стойност 116 лв. и артикул № 2, с код 02 Х15 – 00100 – гривна на стойност 78 лв., с отразена 45% отстъпка и обща цена в размер на 106, 70 лв., а във втората артикул с код 01 Х10 - 03919 – колие, с цена 78 лв., при търговска отстъпка 45% и цена на стоката 42, 92 лв., изпратени чрез куриерска фирма "Еконт", заплащането на които следва да бъде извършено с наложен платеж, не са издадени касови бонове от работещо в обекта фискално устройство. Органът по приходите е приел, че в тази хипотеза дружеството е било задължено да издаде фискален бон за извършените продажби на основание чл. 3, ал. 1, чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006, тъй като се касае за разносна търговия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на въпросната наредба. Възражението на задълженото лице е, че то няма такова задължение, тъй като попада в хипотезите на изключенията, посочени в същите две разпоредби. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, тъй като е необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Както бе вече посочено, по делото няма спор за факти. Нормата на чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /в редакцията към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ/ разпорежда, че