Решение № 10952 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 964/2017 г.

Решение № 10952 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 964/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. М. от гр. Д., против Решение № 1745/8.12.2016 г., постановено по адм. дело № 339/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 397/25.05.2016 г. на кмета на О. С. за премахване на незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда", находящ се в УПИ XIII-749, кв. 32 по плана на гр. С. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът - кметът на О. С., не изразява становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна и без наличие на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на изложените твърдения, съдебното решение съдържа в необходимия обем фактически и правни съображения, с оглед изискването на чл. 172а АПК, основаващи се на установената фактическа обстановка. В случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект - същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът е извършен през 2013-2014 г. С оглед времето на извършването и несъответствието с действащ ПУП строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, както правилно приема първоинстанционният съд. В административното и съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Процедурата по издаване на заповедта е спазена. Съставени са констативни актове от компетентни лица. Във връзка с твърденията, изложени в касационната жалба, следва да се посочи, че обстоятелствата относно собствеността върху строежа и неговия извършител са ирелевантни за законността му, а имат значение само за разпределяне на разноските за премахване. Правилни са и съображенията на решаващия съд относно спазването на принципа за съразмерност при издаване на оспорената заповед. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,