Решение № 378 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 424/2012 г.

Решение № 378 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 424/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. М. срещу решението от 14.02.12 г. по гр. д. № 719/11 г. на Кюстендилския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че още с исковата молба и с въззивната жалба е искал делба на възстановения от ОСЗ земеделски имот с площ от 0,637 дка и съдът е следвало да се произнесе по този иск, а не да прекратява производството по делото. Ответникът в производството Д. К. М. не взема становище по жалбата. С определение № 523 от 26.06.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дължи ли съдът произнасяне по предявения иск, когато неговият предмет е уточнен във въззивното производство. По поставения правен въпрос настоящият състав приема следното: С т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато за пръв път се констатира нередовност на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение и дава указания за отстраняване на недостатъците. Само ако тези недостатъци не бъдат отстранени в определения срок, първоинстанционното решение се обезсилва и делото се прекратява. Тези постановки не са загубили сила и при действието на новия ГПК от 2007 г., тъй като правната уредба в тази част няма промяна. Когато предметът на делото бъде уточнен едва с въззивната жалба, недостатъкът на исковата молба е преодолян още преди въззивният съд да даде необходимите указания за това. Ето защо той следва да се произнесе по съществото на правния спор, а не да обезсилва първоинстанционното решение. В настоящия случай предмет на делото е била ливада от 1,5 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], местността "При къщи", при съседи: н-ци на Ц. Б. В.; н-ци на К. Г. М.; н-ци на Й. К., Д. К. М. и н-ци на В. Н. М. Тази индивидуализация на имота е въведена в първоинстанционното производство, въз основа на решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността. Същевременно с последващото решение № 12-52 от 10.06.08 г. на ОСЗ К. е възстановено правото на собственост на наследниците върху ливада с площ от 0,673 дка, находяща се в землището на [населено място], местността "Я.", представляваща имот № 022056 по картата на землището, при описани в решението граници на имота. Към това решение е издадена и скица. Очевидно имотът, който е възстановен, който реално съществува и по отношение на който може да се иска делба, е този който е описан с решението на ОСЗ К., а не този, описан в решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Затова във въззивната жалба ищецът е уточнил, че иска делба на ливадата с площ от 0,673 дка. Това уточнение на предмета на делбата, макар и извършено едва с въззивната жалба, ангажира въззивният съд да се произнесе по съществото на предявения иск, като съобрази уточнения предмет на делото. Неправилно съдът е приел, че предмет на делото е ливадата от 1500 дка, описана в решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и в първоначалното решение на ОСЗ, с което обаче границите на този имот не са уточнени и по отношение на който липсва конститутивно решение за възстановяване на собствеността. Действителният предмет на делбата е възстановеният имот, описан в решение № 12-52 от 10.06.08 г. на ОСЗ К. и уточнен с въззивната жалба. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по същество по иска за делба на ливада с площ от 0,673 дка, находяща се в землището на [населено място], местността "Я.", представляваща имот № 022056 по картата на землището, при описани в решението на ОСЗ граници на имота. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение