Решение № 5505 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2014 г.

Решение № 5505 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците против решение № 4682 от 7.07.2014 г., постановено по адм. д. № 4724/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответникът - Румен Косев Сяров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 03-34/14.12.2011 г., издадена от заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с Румен Косев Сяров. За да постанови този резултат съдът е приел, че атестирането на държавния служител е извършено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.), поради което е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, но не само по изложените в него съображения. В случая не е изготвен работен план, тъй като формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността не е попълнен в частта за работния план, а съдържа само подписите на оценявания и оценяващия. Дори да се приеме, че приложения по делото отделен от формуляра лист е работен план, то същият не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 4 от НУРАСДА (отм.) съгласно, който целите, определени в работния план на оценявания, трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето. Описаните в работния план цели са общи, неизмерими и не са ориентирани към конкретни резултати. Така например първата цел - "организиране на обучение за работа с АИС Бежанци на служителите в ТЦ - Пъстрогор и контрол на работа със системата" е обща, неизмерима и не е ориентирана към определен резултат, а като период на изпълнение е посочено - след инсталиране на АИС и начин на доказване - периодични доклади с брой грешки. Такава е и осмата цел, която гласи "участие в проекта за качеството; становища, мнения, организация и пр. Правилото на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от НУРАСДА (отм.) регламентира, че работният план отчита основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, регламентирани в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания, което в случая не е спазено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА (отм.), първият от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Това нарушение също е основание за незаконосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. При извършеното атестиране не са отчетени и показателите за компетентности съгласно изискванията на чл. 19 от НУРАСДА (отм). Така например по първия показател - аналитична компетентност оценяващия ръководител е отбелязал "притежава аналитични качества", като е поставена оценка 2. Правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРАСДА (отм.) изисква при този показател да се преценят - умения за разделяне на съставни части и разглеждане на проблемите в дълбочина и за ориентиране в тяхната структура и причинност; познаване и ползване на нормативните актове, свързани с дейността на служителя; умения за откриване на пропуски в аргументите, засягащи дадена теза; умения за отчитане на различни гледни точки, мотиви и интерпретации за дадено събитие и/или за изграждане на цялостна картина на ситуация; умения за намиране на нови начини за решаване на проблеми; умения за рационална преценка на положителните и отрицателните страни на възможните варианти за решение; умения за аргументиране на предложения и решения. Цитираното изискване за този показател, очевидно в случая не е спазено, като това нарушение е допуснато и при оценка на останалите показатели за компетентности, като при оценяване по показател комуникативна компетентност е посочено: "не успява да постави добре задачите, следва забавяне". Съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 5 от НУРАСДА (отм.) при оценката по този показател следва да се преценят умения за ясна и целенасочена комуникация по служебни въпроси с адекватна степен на детайлизация; умения да говори авторитетно и уверено; умения за промени на стила и средствата за комуникация и за подбор на аргументи така, че да отговори на потребностите и реакциите на аудиторията; умения да убеждава, да оказва влияние и да води преговори; умения за точна интерпретация на информацията, получена при словесна и несловесна комуникация; умения за писмена комуникация и презентиране, което очевидно не е сторено. Относно стратегическата компетентност във формуляра оценяващия ръководител е посочил "не умее да планира в дългосрочен план". Правилото на чл. 19, ал. 1, т. 8 изисква при оценяване по показател стратегическа компетентност да се прецени наличие на визия за развитие на сектора, за който отговаря; умения за предвиждане на варианти за развитие на ситуации и възможни сценарии; умения за установяване на потребностите от разработване и реализиране на ясна нова стратегия или промяна в съществуващата; да има цялостен поглед, простиращ се отвъд собствената му роля и функционални граници; умения за стимулиране на развитието и утвърждаването на организационната култура; нагласа за позитивно възприемане на иновативно и стратегическо мислене на други хора, което също не е сторено. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че в атестационният формуляр липсват мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от който е и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии (чл. 19 от НУРАСДА отм.), като разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА (отм.) императивно разпорежда, че оценяващият ръководител е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая изложените мотиви са формални и не отговарят на изискванията на закона. Допуснатите нарушения на НУРАСДА (отм.) опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването и изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като е направил извод в този смисъл първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Държавна агенция за бежанците да заплати на Румен Косев Сяров направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,