Решение № 583 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2008 г.

Решение № 583 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) Образувано е по касационна жалба на "Х" АД срещу решение № IV-219 от 30.10.2007 г., постановено по гр. д. № 115/2007 г. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: съдът не е преценил всички доказателствапо делото, не е взел предвид доводите на ищцовата страна; производството пред втората инстанция се е водило с участието само на една страна - ответниците по иска, довело до решаването на делото при неизяснена фактическа обстановка; въззивната инстанция не е изпълнила указанията на ВКС във връзка със събирането на доказателства, дадени в отменителното решение на ВКС. Правят се оплаквания и за необоснованост на решението. Според касатора съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства, поради което неправилно е приел, че по делото не е установено, че процесните земи са били предадени от държавата за стопанисване и управление на ТП "Б" - гр. С. Неправилен е и извода на съда за липсата на правоприемство между бившето туристическо предприятие и дружеството - касатор. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба Г. А. Н., не взема становище по жалбата. Ответникът "Б" Е., оспорва жалбата в писмени бележки, представени по делото. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК (отм.) от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 398 29.07.2003 г., постановено по гр.д. № 962/2002 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от "Х" АД, гр. С. иск против Г. А. Н. и "Б" Е. със седалище гр. С., с който се иска да бъде прието за установено поотношение на ответниците, че недвижим имот с площ от 1,825 дка, представляващ част от къмпинг "Ч", възстановен с Решение № 2600/29.06.1999 г. на ПК, гр. С. като изоставена нива с площ от 1,825 дка, осма категория, м. "А", землището на с. Ч. като имот № 005125 на Г. Н., е собственост на "Х" АД със седалище, гр. С. и последният е осъден да заплати разноски. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът - касатор в настоящото производство не е установил при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот. В тази връзка е приел, че по делото не е установено, че процесния земеделски имот е бил предаден за стопанисване и управление на сочения като праводател на ищцовото дружество ТП "Б", Созопол като част от къмпинг "Ч", както и че по делото не е установено, че "Х" ЕАД е правоприемник на това дружество по отношение на процесния имот. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място касаторът ищец е бил редовно призован за първото съдебно заседание пред въззивната инстанция като призовката за заседанието, проведено на 16.04.2007 г., е била връчена съгласно изискванията на чл. 48 ГПК (отм.) в канцеларията на дружеството, на деловодител с посочване името и длъжността на получателя. За следващите съдебни заседания, ищецът не бил призоваван, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК. С оглед на това, страната не е взела участие във въззивното производство и не е сочила доказателства в това производство не поради процесуално нарушение на съда, а по свое усмотрение. Неоснователно е оплакването, че съдът не е изпълнил задължителните указания на Върховният касационен съд, IV -то ГО, дадени в отменителното решение, постановено по гр. д. № 2390/2004 г. Точно обратното, в изпълнение на тези указания с определение № 54/1/, постановено в закрито заседание от 23.02.2007 г. въззивният съд е допуснал, а след това изслушал и приел съдебно техническа и съдебно икономическа експертизи. Именно с изготвянето на тези експертизи делото е било попълнено с данни относно липсата на условията по чл. 10б ЗСПЗЗ, представляващи пречка за извършване на земеделска реституция на процесния имот, както и данни относно това, че терена на процесния имот не е бил включен в ДМА на ТП "Б", респ. не е бил прехвърлен в активите на ДФ "Х" след прекратяване на ТП "Б" и образуване на три фирми с държавно имущество. С приетата съдебно икономическа експертиза е установено също така, че при преобразуването на ДФ "Х" в еднолично акционерно дружество с държавно имущество "Х" ЕАД, в активите на дружеството не е била заведена земя. При съвкупната преценка на данните от приетите експертизи и другите събрани по делото доказателства, съдът правилно е приел, че при преобразуването на "Х" от държавна фирма (ДФ) в еднолично акционерно дружество с държавно имущество (ЕАД) по отношение на процесния имот не са изпълнени условията на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) - т. е. имота не е бил предоставен в собственост на дружеството, поради което същият не може да се легитимира като негов собственик, а същевременно не е имало пречки за земеделска реституция на имота в полза на първия ответник - Г. А. Н. С оглед на това, съдът правилно е приел, че предявеният иск за собственост не е доказан и го е отхвърлил. Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.