Решение № 2949 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2010 г.

Решение № 2949 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11451/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марина Христова Христова, Иван Христов Христов и Атанаска Иванова Христова, чрез пълномощника им адв. Георги Мавродиев, срещу решение № 74 от 31 май 2010 г., постановено по адм. д. № 65/2010 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-СЛ-06/16 февруари 2010 г. на началника на сектор Сливен при РДНСК Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Ташо Динев Дечев, началника на сектор Сливен при РДНСК Югоизточен район и кмета на община Сливен, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Сливен Марина Христова Христова, Иван Христов Христов и Атанаска Иванова Христова са оспорили заповед № ДК-02-СЛ-06/16 февруари 2010 г. на началника на сектор Сливен при РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка към жилищна сграда" в УПИ ХII-8505, кв. 482 по плана на гр. Сливен. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на двете технически експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че след 2000 г. жалбоподателите са изградили пристройка към съществуващата в УПИ ХII-8505, кв. 482 по плана на гр. Сливен жилищна сграда, която пристройка е с размери 3.80 х 3.85 м и височина 4.30 м. Установено е също така, че за извършването на строителството не са искани и съответно издавани строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството, установено от съда при съпоставка и анализ на събраните в тази насока доказателства, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по всички хипотези на § 16 от ПР на ЗУТ. Изложените в обратния смисъл доводи на касаторите са неоснователни. Наличието на удостоверение за търпимост на част от изградените в посочения имот сгради, издадено от главния архитект на община Сливен не променя тези изводи. Преди всичко от изслушаните експертизи е установено, че пристройката - предмет на оспорената заповед, не е била предмет на издаденото удостоверение за търпимост. Освен това издаденото удостоверение има стройност само при извършването на прехвърлителни сделки. В настоящото производство това удостоверение не установява автоматично търпимост на строежа, а се преценява заедно с останалите доказателства по делото. В тази връзка неоснователно е и възражението на касаторите, че след като съдът не е отменил удостоверението за търпимост, то е следвало да бъде зачетено. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,