Решение № 2409 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 75/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма Околна среда 2021-2027 година (РУО на ПОС) чрез старши сътрудник с юридическа правоспособност Вълчев срещу решение 3962/20.11.2024 година на Административен съд гр. Плевен по адм.д. 837/2024 година, с което е отменено негово решение N-165/02.09.2024 година за определяне на община Кнежа на финансова корекция.

Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд необосновано не бил възприел правната квалификация на нарушението като такова на §2, т.58 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Оспорват се изводите на първата инстанция, че разпоредбата е дефинитивна и няма как да бъде нарушена. Не бил съобразен и текстът на т.11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности), която ясно отграничавала основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации. Разпоредбата на §2, т.58 от ДР на ЗОП съдържала правило за поведение/изискване за спазване, което могло да бъде нарушено, а именно условията за изпълнение на поръчката трябвало да са конкретни и обективни. На следващо място се сочи, че съдът е приложил частичен подход при разглеждане на правната квалификация на нарушението, като бил отцепил превръзката с чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОП. В решението не било обсъдено нарушаването на принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция. Налице била и липса на разбиране от страна на съда на констатираното от органа нарушение, касаещо Риск, свързан с промяна в законодателството. Оспорват се изводите на съда, че не била налице неяснота на термините, които описват съдържанието на предложението на участниците. Във връзка с изложените оплаквания са наведени подробни аргументи, в подкрепа на тезата, за наличие на констатираното с акта нарушение, което правилно било квалифицирано като нередност по т.11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По изложените съображения, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община Кнежа срещу решение N-165/02.09.2024 година на РУО на ПОС 2021-2027 година. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. С молба постъпила по делото на 17.02.2025 година прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът, община Кнежа, представлявана от кмета И. Лачовски, оспорва касационната жалба. В писмен отговор излага подробни съображения за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Плевен е образувано по жалба на община Кнежа срещу решение N-165/02.09.2024 година на РУО на ПОС 2021-2027 година за определяне на финансова корекция.

За да отмени оспорения административен акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

1. Страните не спорят, че:

На 25.03.2024 година между Управляващия орган по Програма Околна среда 2021-2027 година и община Кнежа като бенефициер е сключен административен договор Д-34-18 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект ИСУН BG16FFPR002-3.007-0014 с наименование Техническа помощ за инвестиции в зоопарк Гергана, Община Кнежа.

В изпълнение на проекта с решение от 15.12.2023 г. на кмета на община Кнежа, публикувано на адрес (https://app.eop.bg/today/349363) е открита процедура публично състезание по реда на чл.18, ал.1, т. 12 от ЗОП с предмет: Изготвяне на стратегически документи и Техническо задание за изготвяне на инвестиционен проект за рехабилитация и модернизация на Зоопарк Гергана в гр. Кнежа по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Техническа помощ за инвестиции в зоологически градини по Приоритетна ос 3 Биологично разнообразие на Програма Околна среда 2021-2027 г. с две обособени позиции: ОП 1 Изготвяне на стратегически документи за рехабилитация и модернизация на Зоопарк Гергана в гр. Кнежа и ОП 2 Изготвяне на Техническо задание за изготвяне на инвестиционен проект за рехабилитация и модернизация на Зоопарк Гергана в гр. Кнежа.

В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, за обособена позиция 1 е сключен Договор 31/01.03.2024 г. с изпълнител Ен Ес Проект ЕООД.

С писмо с изх. 08-00-641-1/23.07.2024 година (л. 60-65) ръководителят на УО на ПОС 2021-2027 година е информирал бенефициера за установена нередност във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

На 05.08.2024 година община Кнежа е депозирала възражение по установената нередност (л. 66-75).

На 02.09.2024 г. РУО на ПОС 2021-2027 година е издал решение (л. 78-86), с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и във връзка с т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности на община Кнежа е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността от засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027 разходи, представляващи средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ от стойността на Договор за ОП 1 31/01.03.2024 г. с изпълнител Ен Ес Проект ЕООД.

1. Поставеният пред касационната инстанция спор е в това: Осъществено ли е твърдяното от РУО нарушение на §2, т.58 от ДР на ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП? Представлява ли то нередност по т.11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности в относимата към датата на издаване на административния акт редакция, изм. и доп., бр. 59 от 12.07.2024 г.

В т.5 Техническо предложение, Част IV. Указания за подготовка на образците на документи от Документацията за участие в обществената поръчка е посочено, че към Техническото предложение участникът следва да приложи Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката (стратегията), която не подлежи на оценка.

Според РУО на ПОС на първо място в изискванията към стратегията липсват конкретно определени дейности и поддейности, които да бъдат включени в предложенията за изпълнение на поръчката. Липсата им води до неяснота относно реалните задължения и очаквания към изпълнителя на поръчката, което затруднява потенциалните участници, увеличава риска от недобросъвестност и произвол при интерпретацията на изискванията от страна на оценителната комисия. На второ място органът приема, че изискването да се посочат индивидуално всички ангажирани лица по длъжности и брой, както и конкретните им задължения, не е съобразено с изискванията на ЗОП. Възложителят не е заложил определен брой експерти и не е посочил профила, който следва да имат, което може да доведе до несъответствие и произволно тълкуване на техните задължения. На трето място РУО смята, че формулираните от възложителя рискове са неотносими към предмета на поръчката, а това затруднява потенциалните участници да представят оферта по зададените минимални изисквания към техническото предложение. На последно място се сочи, че дадените дефиниции от възложителя на използваните обяснения, са изразени посредством сложни и неясни термини, които са трудни за разбиране от страна на потенциалните участници. Дефинициите не улесняват правилното разбиране на това, което се изисква от участниците и как същите да определят конкретните особености, които следва да включат в своите предложения.

Като нарушена е посочена разпоредбата на §2, т.58 от ДР на ЗОП, която дава дефиниция за Условия за изпълнение на поръчката, а именно че същите са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите.

Правилни са изводите на административния съд, че с разпоредбата на §2, т.58 от ДР на ЗОП е дадено определение на понятието Условията за изпълнение на поръчката, което само по себе си не сдържа правило за поведение. Същото не съставлява правна квалификация, към която могат се отнесат изложените от органа фактически установявания. Визираната правна норма е дефинитивна, като нейните функции в рамките на нормативния акт са да закрепи в обобщен вид признаците на явлението, за което се отнася. Тя не съдържа диспозиция, чието евентуално неизпълнение да бъде санкционирано с неблагоприятни за адресата правни последици.

Доколкото от страна на РУО е дадена квалификация на твърдяното нарушение, която не съставлява санкционирано от закона правило за поведение, то не е налице неизпълнение на законово изискване, което да доведе до нарушение на принципите на ЗОП, съдържащи се в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП.

Липсата на нарушение, обосновава извод за липса на нередност, за която да бъде определена финансова корекция, съответно за незаконосъобразност на административния акт.

Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Ответникът в касационното съдебно производство не претендира разноски, съответно такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд