Решение № 5807 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12533/2010 г.

ВАСI отделение27.04.2011 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

Оставя в сила решение № 2136/28.06. 2010 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 15 - ти състав, постановено по адм. д. № 1573 по описа за 2009 г. на този съд. Осъжда "Канзас - 2" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Перущица, обл. Пловдив, ул. "Проф. Борис Тасков", № 1, с ЕИК 131243421 да заплати на Директора на Дирекция ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП сумата в размер на 4 500 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5807 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12533/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Канзас - 2" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Перущица, обл. Пловдив, ул. "Проф. Борис Тасков", № 1, с ЕИК 131243421 против решение № 2136/28.06. 2010 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 15 - ти състав, постановено по адм. д. № 1573 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на "Канзас - 2" ЕООД срещу РА № 20008037/21.10.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден с решение № 134/26.01.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 500 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Представени били доказателства за реалното осъществяване на доставките от "Марчело лес" ЕООД, "Лимбо ли" ЕООД, "Анто ли" ЕООД, което пък мотивира приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Ирелевантно е обстоятелството колко от доставките са извършени от прекия доставчик и колко са били възложени на подизпълнител. Съдът трябвало да съдейства на страните, на основание чл. 171, ал. 4 АПК, отстраняването на формални грешки и неясноти. Доказано е наличието на производствени помещения, машини и товарни автомобили. Липсват мотиви относно доставките от "Дарма трейд" ЕООД, Не било конкретизирано кои факти от счетоводството на дружеството не е изследвало вещото лице. Съдебните изводи относно доставката от "Зига мекс" ООД са необосновани. Дължимият ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). "Зига мекс" ООД разполага с необходимата материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Петрова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Акта е законосъобразен, още повече че в съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже икономическия механизъм на сделките и съществуването на реални доставки, а така също е недоказана последващата реализация на стоките - дървения материал. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 60 700 лв. по 18 броя фактури, издадени от "Марчело лес" ЕООД през данъчни периоди м. август и м. септември 2006 г.. Според съда обаче издаването само на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване не е достатъчно, за да се приеме наличието на реална доставка. Фактурите са частни свидетелстващи документи, без материална доказателствена сила за отразените в тях факти. Предмет на доставките по спорните фактури общо представлява преработка на дървен материал - разбичване, услуга с мотокар. Относно мястото на извършване на услугата е представен договор за наем от 20.04.06 г. на едноетажна сграда в Перущица без уточнена площ и два договора за наем на товарни автомобили МАН. С договор от 1.07.06 г. "Канзас - 2" ЕООД и "Марчело лес" ЕООС са се съгласили изпълнителят да извършва преработка на дървен материал при цена в зависимост и количеството на стоките. Приложени са приемо - предавателни протоколи, издадени са пътни листа. В съдебно заседание са представени "временни разписки". Административният съд е направил извод, че в случая предмет на доставките са услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС (отм.), но са останали неизяснени взаимоотношенията между страните по повод дървения материал. Тези обстоятелства в съвкупност с липсата на счетоводни данни за отразени от страна на доставчика разходи за гориво са мотивирали АССГ да приеме, че жалбоподателят не е доказал да е получател по реални доставки. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 102 985 лв. по фактури, издадени от "Лимбо ли" ЕООД за периодите юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2005 г.. Между "Лимбо ли" ЕООД и "Канзас - 2ы ЕООД е сключен договор на 3.05.05 г. за преработка на дървен материал на ишлеме и договор от 1.11.05 г. за доставка на метална конструкция без посочени параметри и цена. Представени са и договори с подизпълнители (ЕТ "Маргарита", ЕТ "Кики 59 Марин Асенов", ЕТ "Мари - Цветан Цеков", "Дарма Трейд" ЕООД, "Талекс" ЕООД). Относно ползване на помещение е депозиран договор за наем, сключен с четири физически лица, а така също акт за узаконяване и разрешение за ползване на дърводелска работилница. По преписката обаче не са били посочени доказателства в какво съотношение фактурираните доставки са извършени от прекия доставчик и колко са осъществени от подизпълнители. Липсват заявки, отчети, складови разписки и доказателства за извършени плащания по фактурите за наем. Изводите за нереалност се подкрепя и от насрещните проверки на подизпълнителите. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 119 138,88 лв. за периодите м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни и м. юли 2006 г. по фактури, издадени от "Анто ли" ЕООД. На 22.12.05 г. между доставчика и жалбоподателя е сключен договор с предмет преработка на дървен материал - разбичване, окрайчване, подреждане, сортиране, транспорт и доставка. Според съда не става ясно каква е волята на страните относно предмета на договора, както и относно цената, която е в зависимост от вида и количеството на стоките. На 14.11.05 г. между "Анто ли" ООД и "Били Ем" ЕООД е сключен договор за наем на дворно място в с. Брестовица заедно с построената в него работилница, дворно място заедно с административна сграда. На 1.02.06 г. наемодателят е отдал под наем на "Анто ли" ООД седлови влекач "Скания", товарен автомобил "МАН", ремарке "Шварцмюлер" - платформа срещу общ месечен наем в размер на 5 200 лева. Дружеството разполага с дървообработващи машини. Предходен доставчик е "Лимбо ли" ЕООД, дерегистриран считано от 5.01.06 г.. ЕТ "Огнян Янков", "Томил Вест" ЕООД не са били регистрирани по ЗДДС, "Талекс" ЕООД не е установен по описания Булстат. ЕТ "Дениса Инс - Мария Георгиева" е дерегистрирана на 10.06.2004 г.. Според съдът в заключението по ССчЕ се съдържат данни относими към начисляването на данъка и към приемо - предаването на изделията, но вследствие непроследяване на веригата е останало недоказано, че доставчикът е придобил количеството дървен материал, предадено на жалбоподателя. Счетоводствата на четири от търговците се намират на един и същи адрес. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 100 656,40 лв. по фактури, издадени от "Дарма трейд" ООД за периодите февруари, март, април, май, юни, юли и август 2005 г.. Вещото лице бакърджиев е проверило счетоводството на търговеца и са му представени СД. На доставчика е извършена насрещна проверка. С удостоверение е доказано несъществуването на административен адрес под № 47 в Благоевград, ул. "Пейо Яворов". Не са изследвани всички релевантни счетоводни сметки във връзка с начисляването на данъка. Проверката на вещото лице не позволява формулиране на извод за редовно водено счетоводство. Налице са обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) Не е признато право на данъчен кредит в размер на 29 440 лв. за данъчен период м. декември 2005 г.. Жалбоподателят не е направил твърдения относно установената стокова верига при която ревизираното дружество продава на "Анто Ли" ООД, това дружество продава на "Зига Мекс" ЕООД, а последното - на "Канзас - 2" ЕООД. Първоинстанционният съд е посочил, че по време на съдебното производство не е доказан икономическия механизъм на сделките, не са доказани реалността на доставките. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се акцентира върху част от съдебните мотиви, според които е доказана материално - техническа обезпеченост на преките доставки, но въпреки това жалбата срещу РА била отхвърлена. Първоинстанционният съд обаче е анализирал договорите посочвайки тяхната неконкретизираност, включително относно вида и цената. Освен това при положение, че за доставките са ползвани подизпълнители е било необходимо да се изясни кой точно е извършил доставките, което по делото не е направено по безспорен начин. Това е необходимо с оглед предмета на доставките - обработка на дървен материал, за който се твърди, че впоследствие е бил реализиран от "Канзас - 2" ЕООД. Насрещните проверки на подизпълнителите не са констатирали обстоятелства от значение за резултата по делото. Напротив, част от тях са дерегистрирани по ЗДДС. Неоснователно е позоваването на приемо - предавателните протоколи, които не съдържат количествени и стойностни параметри. Опитите да се открият данни във временните разписки са показали, че малка част от тях съдържат цена за палети. В счетоводството пък на "Марчело Лес" ЕООД няма данни за направени разходи за гориво. Във връзка с доставките от "Лимбо Ли" ЕООД освен горните изводи следва да се допълни аргумента, че не са представени писмени доказателства, представляващи отчети, заявки и складови разписки. Не е установено по надлежния ред разплащането по фактурите за наем. Предметът на договора между жалбоподателя и "Анто Ли" ООД включва доставката на услуга и на стоки. Това следва от поетото задължение за преработка на дървения материал и прехвърляне правото на собственост върху такъв материал. Изпълнението на договора е предполагало предварителни действия, свързани със съгласуването, одобряването на материала, който факти ЗЛ не е доказало по безспорен начин. Вещото лице не е направило проверка по стоковата верига, още повече че индиция за такава необходимост е установеният факт на идентичност на адреса на който се намират счетоводствата на четири доставчици и на "Канзас - 2" ЕООД. Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) изисква представянето на доказателства от значение за определяне на данъчните задължения, включително такива за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, за определяне на предходните доставки по които лицето е получател. На съответния адрес в Благоевград "Дарма трейд" ЕООД не е открит, тоест липсва проверка във връзка с горепосочените законови предпоставки. От друга страна проверката на вещото лице Бакърджиев не е на кореспондиращите си счетоводни сметки, тоест невъзможен е извод за редовно водено счетоводство при осчетоводяване на процесните стопански операции. Проверката е на отделни счетоводни данни, извън предприятието на търговеца. Страната е могла да постави задачи на вещото лице във връзка с констатиране на обстоятелствата от които "Канзас - 2ы ЕООД черпи права. Наличието на стокова верига е явно при доставката от "Зига мекс" ООД. Съдебните мотиви са достатъчно убедителни и намират опора в доказателствата по делото. Констатациите на вещото лице за включване на фактурите в дневника за продажби и в справката - декларация е недостатъчно. Липсва отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и решението трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 500 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение

Цитирани разпоредби

1