Решение № 2031 от 23.2.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение23.02.2023 г.докладчик т Сибила Симеонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 559/01.07.2022 г., постановено по адм. дело 258/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Е. Чардакова, регистрирана като едноличен търговец Д. Е. Чардакова , [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [населено място], [улица], 34, да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Чардакова, [ЕГН] като ЕТ Д.-Е. Чардакова , [ЕИК] /заличен/, чрез процесуален представител адв. Н. Бангеев, против Решение 559/01.07.2022 г., постановено по адм. дело 258/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Е. Чардакова, регистрирана като едноличен търговец Д.-Е. Чардакова , [ЕИК], срещу Решение 1012-12-60#1/15.02.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-12-01062508 от 20.01.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик. Наведените в жалбата възражения относно неправилното приложение на нормите на чл. 325, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Възведена е претенция за присъждане на разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Манева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1012-12-60#1/15.02.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-12-01062508 от 20.01.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, с които едноличен търговец Д. Е. Чардакова , [ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], 34 е задължен да заличи подадените данни за Е. Чардакова с декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице за периода от 04.04.2021 г. до 21.04.2021 г. с код за вид осигурен 01 (работници и служители, трета категория); да подаде данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за месец май 2021 г. с код за вид осигурен 12 (самоосигуряващо се лице) и вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт и да коригира данните за периода от месец юни 2021 г. до 20.11.2021 г. с код за вид осигурен 12 и вид на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт . Въз основа на Заповед ЗР-5-12-01054255 от 04.01.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пазарджик е извършена проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ Д. Е. Чардакова , [ЕИК]. Констатирано е, че ЕТ Д. Е. Чардакова с [ЕИК] е правоприемник на ЕТ Д. Е. Чардакова с [ЕИК]. Едноличният търговец е вписан в търговския регистър на 22.06.2021 г., а с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. ОКД-5, Е. Чардакова е декларирала в компетентната ТД на НАП начало на дейност като самоосигуряващо се лице от 01.07.2021 г. и дата на прекъсване на дейността, считано от 22.11.2021 г. Установено е, че Е. Чардакова е упражнявала трудова дейност в предприятието на ЕТ Д. Е. Чардакова по силата на трудов договор 001 от 17.01.2011 г., считано от 17.01.2011 г., на длъжност барман , на пълно работно време. Регистрираният като ЕТ Д. Чардаков е починал на 03.04.2021 г. като видно от Удостоверение за наследници 161076 от 08.04.2021 г., негови наследници по закон са Е. Георгиева, М. Чардакова Джутова и Н. Чардаков. Между тримата наследници е сключено споразумение за приемане на търговското предприятие, заверено нотариално на 16.04.2021 г., по силата на което, на основание чл. 60, ал. 1 от ТЗ, Е. Чардакова, поема търговското предприятие на еднолични търговец, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Чардакова се е задължила да извърши всички фактически и правни действия по вписване на промените по партидата на търговеца в Агенцията по вписвания Търговски регистър. В хода на проверката е установено, по данни от информационната система на НОИ, че за Е. Чардакова са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 04.04.2021 г. до 21.06.2021 г. с код за вид осигурен 01 работници или служители, с осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО с осигурител ЕТ Д. Е. Чардакова . Осигурителят ЕТ Д. Е. Чардакова е подал Удостоверение Приложение 9 по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване към болничен лист Е20210527796 на Е. Чардакова за периода от 20.03.2021 г. до 24.04.2021 г. в ТП на НОИ Пазарджик. Същото е прието със справка с вх. Р14-12-000-00-000846473 от 07.04.2021 г. и въз основа на подадените данни, на Чардакова е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от средствата на ДОО. Въз основа на тези данни са издадени Задължителни предписания ЗД-1-12-01062508 от 20.10.2022 г. от гл. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пазарджик, които са потвърдени с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение 1012-6#/25.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че след поемането на търговското предприятие на ЕТ Д. Е. Чардакова и фактическото осъществяване на дейност като едноличен търговец, Е. Чардакова е добила статус на едноличен търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ и следователно, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 2 предл. последно от КСО. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Обжалваното решение не страда от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция, фактическата обстановка е точно установена, съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и подведена под вярната правна квалификация. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира като търговец, за да има право да осъществява търговска дейност. С регистрирането на ЕТ в Търговския регистър не възниква нов правен субект, а само се разширява правоспособността на физическото лице като се създава предприятие, което по смисъла на чл. 15 от ТЗ представлява съвкупност от права задължения и фактически отношения. При смърт на физическо лице ЕТ се открива наследството, а в наследствената маса се включва както личното имущество на починалия, така и предприятието му на едноличен търговец. Наследяването се извършва по правилата на Закон за наследството, според чл. 48, ал. 1 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да се извърши както с конклудентни действия чл. 49, ал. 2, така и с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга чл. 49, ал.1 от ТЗ. И при двете хипотези приемането произвежда действие от откриване на наследството. С разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ е дадена възможност на наследниците да продължат търговската дейност на своя наследодател. Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието. След като наследниците определят кой поема дейността на предприятието на ЕТ, избраният наследник подава в Търговския регистър към Агенцията по вписванията заявление, с което се стартира процедура по регистрация на ЕТ ( ако наследникът не е ЕТ ) и прехвърляне на предприятието. В конкретния случай за периода, в който тече процедурата по вписване на новите обстоятелства, търговската дейност не спира, а продължава да се извършва от наследника правоприемник Е. Чардакова, която до смъртта на Д. Чардаков е упражнявала трудова дейност, по сключен трудов със ЕТ Д. Е. Чардакова . При описаната фактическа обстановка Е. Чардакова попада в хипотезата на лице, което подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Съгласно посочената разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска професия. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно прилагане по аналогия разпоредбата на 26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лице за целите на осигурителното правоотношение, в нарушение на нормата на чл. 46 от Закона за нормативните актове. В кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, в относимата редакция (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лице, а именно физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци, т. е. лицата които са образували предприятие, което по предмет и обем изисква делата им да се водят по търговски начин. Като е достигнал до извод, че от 16.04.2021 г. Е. Чардакова е упражнявала фактическа дейност като едноличен търговец, без да е била надлежно регистрирана за това, до 22.06.2021 г.( когато е вписана в търговския регистър като ЕТ) и поради това е отхвърлил оспорването срещу Решение 1012-12-60#1/15.02.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-12-01062508 от 20.01.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, Административен съд Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,