Решение № 7098 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3950/2016 г.

Решение № 7098 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3950/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е."ЕАД - гр. П. чрез юрк. П. срещу решение № 410 от 24.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2912/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от касатора срещу Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява. От същия чрез юриск. П. по делото е постъпила молба от 19.04.2017 г., с която се поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендират се разноски. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юриск. Ц., който оспорва касационната жалба, съответно твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, развити от него устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която подлежащото на касационен контрол съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил иска на "ЕВН Б. Е."ЕАД - гр. П. срещу КЕВР за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 2712 лв., причинени от осъществяване на административнонаказателна дейност- издаване на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-210/31.07.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 10.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят уточнява претендираните от него имуществени вреди, както следва: същите представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателно производство, образувано по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление № НП-210/31.07.2014 г. на КЕВР. С решение № 1254/05.06.2015 г., постановено по н. а. х. д. № 1457/2015 г. по описа на Районен съд - П., цитираното по-горе наказателно постановление, с което на"ЕВН Б. Е."ЕАД - гр. П. е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, е потвърдено. Горепосоченото решение на РС -П. е отменено с решение № 2053/28.10.2015 г., постановено по КАНХД № 2009/2015 г. по описа на Административен съд - П. и, вместо него касационната инстанция е постановила друго решение по същество, с което е отменила № НП-210/31.07.2014 г. на председателя на ДКЕВР / сега КЕВР/. Въпреки наличието на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с т. 1 от ТР № 2 от 19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. п описа на ВКС, ОСГК и Първа и Втора колегии на ВАС- отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, АС- П. е приел, че не е налице друг от кумулативно изискуемите материалноправни елементи за ангажиране на тази отговорност, а именно: не е налице доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпяната от ищеца имуществена вреда и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ - претърпяването на вредите се дължи изцяло на поведението на самия ищец, доколкото същият е разполагал към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие с поне девет, назначени на щат при него юрисконсулти. Административният съд е приел за недоказано обстоятелството, че сключените договори за адвокатска защита е наложено от липса или невъзможност на наличните служители по трудово правоотношение със съответна компетентност да осъществяват защитата по двете дела, образувани във връзка с обжалване на наказателното постановление. Защитата, осъществена от упълномощените адвокати, е била изцяло по волята и преценката на търговското дружество, но тя в случая надхвърля нормалната обезпеченост на конституционно гарантираните права на частноправния субект на защита, поради което и не може да се яви нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. От доказателствата по делото е установено, че в производството пред РС- П. "ЕВН Б. Е."ЕАД въобще не е ангажирало адвокатско сдружение " Гугушева в съдружие с Костов", а адв. Т., за когото няма данни въобще реално да е изплатен адвокатски хонорар за тази инстанция. В същото време по делото е доказано, че към момента на упълномощаване на адвокатското сдружение пред касационната инстанция по к. н. а. х. д. № 2009/2015 г. по описа на АС-П., упълномощителят - ищец в настоящото производство- е разполагал с поне 9 юрисконсулта по щат, от което административният съд е извел извода, че дори и да се приеме наличието на увреждане, то същото не е пряка и непосредствена последица от издаването на НП, а е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, поради което обезщетение не се дължи. Така постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с влязло в сила решение е отменено наказателно постановление № НП-210/31.07.2014 г. на КЕВР, с което на "ЕВН Б. Е."ЕАД е наложена глоба. Претендираното обезщетение е за имуществени вреди - реално заплатена в полза на Адвокатско сдружение"Гугушева в съдружие с Костов" сума в размер на 2712 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на две инстанции, довело до отмяната на издаденото срещу дружеството, цитирано по-горе НП. За реалното плащане на претендираната сума са представени фактура № 196 от 24.03.2015 г. и фактура № 195 от 24.03.2015 г. По делото са представени и договори от 2015 г. /без дата / и от 27.08.2015 г. за правна помощ между ищеца и Адвокатско сдружение " Гугушева в съдружие с Костов". Цитираните по-горе два договора за правна помощ са сключени не от органните представители на дружеството-ищец, вписани като представляващи "ЕВН Б. Е."ЕАД в Търговския регистър, а от двама юрисконсулти на дружеството, които са били упълномощени с пълномощно рег. № 3407/18.08.2014 г. на нотариус в района на Районния съд - П., да представляват дружеството по всички административно-наказателни дела. И в двата договора за правна помощ, съответно по а. н. д. № 1457/2015 г. по описа на РС- П. и по к. н. а. х. д. № 2009/2015 г. по описа на АС-П., уговореното възнаграждение в полза на адвокатското съдружие е в размер от по 1 130 лв за всяка инстанция /без ДДС/, реално платени с представените по делото две платежни нареждания. В същото време, видно от л. 18 по а. х. д. № 1457/2015 г. по описа на РС-П./приобщено като доказателство по административното дело пред първата инстанция/ е видно, че единственият адвокат, ангажиран по това дело / отново от упълномощените юрисконсулти на ищеца, а не от представителите му по закон / е адв. Т.. По делото пред РС-П., както и в административното производство пред АС-П., приключило с постановяване на обжалваното съдебно решение, не са представени каквито и да било доказателства, установяващи обстоятелството, че упълномощеният адв. Т. е участник в Адвокатско сдружение " Гугушева в съдружие с Костов" или поне е упълномощен от това сдружение, поради което претендираната от ищеца сума в размер на 1130 лв за процесуално представителство при обжалването на НП пред РС-П. не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. Въпреки, че в касационното производство по атакуване на първоинстанционното решение, с което процесното НП е потвърдено, са налице доказателства за реално участие на представител на адвокатското сдружение, на което е платена сума в размер на 1130 лв по втория договор за правна помощ, изводите на АС-П. за неоснователност и на тази претенция са правилни. Обосновано административният съд и заключил, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция също не подлежат на обезщетяване. Налице е хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, както правилно е приел първоинстанционният съд - увреждането е причинено по изключителната "вина" на ищеца, който по своя преценка е разходвал средства за допълнителна защита. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договора за правна помощ с адвокати, при положение, че "ЕВН Б. Е." ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва представителството на дружеството пред съд. Както административният съд правилно е посочил, по делото е установено, че в процесния период дружеството е разполагало с поне 9, дори 11 юрисконсулта, като двама от тях са били упълномощени по делото пред РС - П.. Ищецът не е доказал, че сключването на договорите с посочените пълномощници-адвокати е наложено от липсата или невъзможността на назначените по трудово правоотношение юристи да осъществяват защитата по двете дела във връзка с обжалването на НП. От значение за правния извод на съда е и фактът, че договорите за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД и Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов" са сключени по инициатива на изрично упълномощените за защита по делата на РС и АС П. двама юрисконсулти, назначени на щат при ищеца, а не от представляващите търговското дружество по смисъла на Търговския закон. Следователно, потърсеното съдействие от двама адвокати, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за оказване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по-добре защитени с участието на повече правни защитници. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Необходимо присъщ за осъществяването на защитата на засегнатото лице е само разходът за възнаграждение на един адвокат, респективно правен защитник, какъвто се явява и юрисконсултът, на който се заплаща трудово възнаграждение за извършената правна работа. Ако страната желае да ангажира / извън упълномощените от самата нея и по двете дела юрисконсулти/ и адвокати, то тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение. В процесния случай защитата на касатора по делата пред РС П. и АС П. е била обезпечена, освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, и от двама адвокати. По изложените съображения решението, предмет на касационно обжалване, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба и процесуално представителства в размер на 350 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение